Стихотворение за 4 февруари 2024


Стихотворение за 4 февруари 2024
Снимка: iStock

"Последното писмо"

Ти ли ми отне топлината,

че е тъй студено днес у нас?

Няма с туй да станеш по-богата,

нито сиромах ще стана аз!...

А пък можеше ти толкоз леко

да ме стоплиш с двете си ръце!

Колко обич трябва на човека?

Колко сбира живото сърце?

Но аз имам мъка, дето пари,

лист неписан и безсънна нощ,

но аз имам вяра и другари -

те ми дават и крила и мощ!

И кога ми стане много тежко,

аз отново пак ще ги сбера -

ще им кажа всичко най-човешки,

те са свои - те ще разберат!

Ще повикам мъката си стара,

тя ще капне мълком на листа,

ще запаля със другар цигара...

Не, не съм самичък на света!

Имам радост, имам скърби тежки

и един огризан молив стар...

Да скърбиш е винаги човешко,

нечовешко - да си без другар!

Дамян Дамянов

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Любопитно


Реклама

Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.

Паулу Коелю

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама