В света на

Момичето, което напусна най-голямата английска банка, за да преследва мечтите си в България

  • Момичето, което напусна най-голямата английска банка, за да преследва мечтите си в България
    Дата: Снимки: iWoman.bg
Дата: 05.09.2018 Снимки: iWoman.bg
Iwoman.bg

Божена Панделиева е едно истинско, модерно и работещо съвременно момиче. Има магистратура от University College London, но винаги е искала да се занимава с мода. Мечтата й се сбъдва като записва "Моден мениджмънт" в HEC Париж. След това се озовава отново в Лондон, за да се изправи пред предизвикателството, наречено Barclays, където съчетава специалностите си по особено интересен начин, организирайки събития за специални клиенти на банката - среща с Маноло Бланик или с Адел, разходка с винтидж Aston Martin, достъп до непоказвана колекция на Valentino или пък до фабриките на Patek Phillippe...

Сега Божена уверено плава по наши води, макар и на кораба на турската строителна компания Garanti Koza, която има представителство у нас. Какво ни сподели тя от първо лице, четете в интервюто, която Божена даде специално за iWoman.bg.

Работила си в Barclays, една от най-големите банки във Великобритания. Какво те накара да се върнеш в България?

Да, работих в най-голямата английска банка и всичко вървеше повече от добре, но в дългосрочен план винаги съм искала да се върна в България. Оглеждах се за предложения и очаквах нещо, заради което да си струва да се върна. След един период във Великобритания е добре да решиш дали оставаш за постоянно или се връщаш, защото ако си между двете места, не можеш да започнеш да градиш личния си живот. Затова реших, че ще дам шанс на себе си в България. Смятам, че се случват прекрасни неща тук, навлизат нови компании. Страната ни е интересно поле за развитие, защото има неща, които вече са разработени в чужбина, а тук са непознати. Ако човек има възможности, стандартът може да бъде много по-висок отколкото в чужбина, защото имаме невероятна природа и условия на живот. Тук в най-лошия случай за по-малко от час стигаш от единия край на града до другия, а там дори и най-големите директори на банката ни пътуваха с метрото, за да стигнат по-бързо, въпреки скъпите коли, които имат. У нас тези дребни житейски удоволствия са много по-достъпни. Друга причина са семейството и приятелите ми, разбира се.

В Barclays си била част от изключително интересен отдел, свързан с доставянето на специални преживявания на най-големите и ултра богати клиенти на банката. Разкажи ни малко повече.

Работих в отдела Little book of wonders. В него организирах събития за ултра богати клиенти на банката, като отговарях за мода, изкуство и култура и food and drinks. Луксозни събития за частни клиенти. Работата ми беше изключително интересна и обогатяваща. Имах невероятната възможност да се срещна с хора на най-високо ниво от различни сфери на живота и да науча много за техния стил на живот и интереси.

Учих мениджмънт в Лондон, след това специализирах моден мениджмънт в Париж. Винаги съм мечтала да се занимавам с мода, но съдбата ме отведе в Barclays, където имах възможността да съчетая страстта си към модата с трупане на голям опит в сферата на частното банкиране и управление на богатството. Когато бях на интервю в Barclays се учудиха, че през цялото време на интервюто им говорих за мода, все пак кандидатствах за работа в банка, но се оказа, че имат нещо точно за мен. Образование в сферата на банковите услуги и такова, свързано с мода, е трудно съчетание, но аз го имах. Беше луд късмет!

Организирах най-разнообразни събития - от дегустация на вино в най-хубавото имение в Шотландия, разходка из фабриката на Patek Philippe, достъп до непоказвана колекция на Valentino, среща с Маноло Бланик...

Имала си възможността да се срещаш с много впечатляващи личности? Коя е срещата, която никога няма да забравиш?

Може би срещата ми с Левисън Ууд. Той е много известен откривател и пътешественик. Обикаля по много екстремни места. Впечатли ме интересната му история – обикаля света пеша, запознава се с различни култури. Имал е случайна среща с Далай Лама. Срещата с него много ме обогати. Освен това има предаване по Channel 4. Също така бе водещ на събитие за благотворителността на принц Уилям и Хари, свързана с ветерани от армията. Аз лично съм взимала няколко интервюта от него и имах удоволствието да го опозная отблизо.

Кое е най-ценното, което получи от опита си в Barclays?

Че някак си нещата се нареждат и колкото и да се притесняваш и да ги мислиш, няма смисъл. Много пъти съм била в страшно стресови ситуации. Често нещата се объркат в последния момент. В началото го възприемах като края на света – ако клиентът, който е ключов за банката, изрази недоволство, го приемах лично. А той на средващия ден е отново усмихнат и те поздравява. Човек не трябва да позволява нещо да го афектира толкова. Има един хубав израз на английски "Тhings work themselves out". Нещата се оправят от самосебеси, просто се нареждат. Времето и опитът те учат на това – да подхождаш по-рационално и по-малко емоционално. За съжаление в личен план все още се уча на това.

Замисляла ли си се дали връщането ти в България не е било грешка?

Замислям се понякога, когато видя, че хората тук са много негативни. Когато споделя на някого, че съм се върнала в България, започват укорите и възклицанията, че там животът е много по-хубав. Но според мен това го казват само хора, които не са живели за дълго там. Разбира се, има много неща, които трябва да се подобрят тук - тромавата администрация, например. Но кардинално – не считам за грешка връщането си, още повече, че решението ми не е необратимо.

Пред какви предизвикателства се изправяш, работейки за огромна строителна компания като Garanti Koza?

Най-интересното е, че работя с представители на различни култури, както знаете компанията е турска, но в нея работят хора от много различни националности. А що се касае до най-голямото маркетинг предизвикателство в Garanti Koza, това е по-какъв начин най-добре може да се представи на хората в Бъгария този нов тип проект, който се нарича "mixed use development". А именно - идеята за всичко на едно място – като нашия проект Grand Kanyon, който ще представлява жилищни сгради, хотел и търговски център, който се надяваме да включва много нови за България луксозни брандове. Когато някой закупи жилище в такъв тип комплекс той не просто купува един луксозен имот, а купува времето, което пести. Всичко е на една ръка разстояние, заобиколен си от всякакви удобства и необходимостта да излезеш от комплекса изчезва. Това че такъв тип комплекс е непознат за България го прави голямо предизвикателство за маркетиране. Защото стойността му е и в комплексността на елементите, докато повечето го мерят в квадратни метри. Той е много повече от това. Дори и най-луксозните сгради в София към този момент не могат да предложат такава комплексност.

Какъв съвет би дала на по-младото си аз?

Видях един надпис в лондонски клуб, който гласеше: "If you don't belong don't be long". Тоест, ако видиш, че нещо не е твоето и не ти принадлежи, не се мотай, не се бави и не се мъчи да го променяш. Не се колебай да затвориш страницата. От една страна, човек не трябва да се предава пред предизвикателствата, но от друга - ако нещо не те прави щастлив, не се колебай да го зарежеш.

Животът е за това колко си обичал, как си живял, а не какво си постигнал. Важно е колко лесно си успял да се откъснеш от нещата, които не са за теб. Това се отнася и за материалните неща, постоянният яростен стремеж да си успешен може да ти изиграе лоша шега. Наблюдавала съм банкерите в Лондон, които работят ден и нощ. Те притежават най-скъпия Rolex, защото това е идеалът за всеки банкер, но в моите очи аз съм много по-щастлива. Обществото налага идеали - трябва да си красив, богат, успешен, с хубава кола, имот, с добро семейство. Дори да успееш да постигнеш всички тези неща, то това би било за сметка на вътрешния ти мир. Въпросът е дали имаш силата да се откажеш от "изкачването по стълбицата", да спреш да се блазниш да искаш още и още. Когато бях в Англия, не спирах да се боря, исках непрестанно да ми се случват различни неща, създавах контакти с различни хора, а сега осъзнавам, че понякога да си взема почивка може да ме направи много по-щастлива. Затова ако трябва да дам един съвет на по-младото си аз, то той би бил просто - забави темпото и не прави нищо на всяка цена!

Ако имаше суперсила каква би била тя?

Да помагам на себе си и на хората около мен да виждат повече красивото и по-малко грозното в живота си, защото възприятието на всяко събитие и ситуация е плод на гледна точка. Няма да забравя съвет от един мениджър в банката в Лондон - каквото впечатление създаваш, така те възприемат и хората. Ако непрестанно се самокритикуваш, хората наистина ще решат, че има нещо нередно в теб. Това си е суперсила, да успееш да представиш най-доброто от себе си и да не подценяваш това, което си постигнал.

Снимки: iWoman.bg

Една жена трябва...

... да вярва в себе си и в това, че заслужава да се чувства щастлива и удовлетворена, да е обичана и обичаща.

Един мъж трябва...

... да бъде мъж, да разбира на първо място себе си, а след това и жената до себе си. Да знае какво иска, да има цели и амбиции, да не се задоволява със статуквото. Да дава крила на жената до него, а не да се опитва да я приземи.

Интервю на Милена Славкова

Общо коментари / 0 Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.