50 години не ми стигнаха да я държа за ръка


50 години не ми стигнаха да я държа за ръка
Снимка: iStock/Guliver

Случвало ли ви се е да се замислите какво всъщност означава истинската любов? След толкова много красиви и дълбоки статии, които сме изчели, всички романтични филми, които сме изгледали, имаме ли реална представа за това как може да запазим това свято чувство до края на живота си, до последния си дъх?

Истината е, че всеки приема любовта по свой си начин и не е честно да се сърдите на някого, който има малко по-различна представа от вашата. Защото това, че някой не ви обича по начина, по който искате, не означава, че не ви обича с цялото си сърце.

Искам да ви подаря един разказ, който казва много за любовта. Това е истинска история на баба и дядо, които са запазили обичта и уважението си един към друг дълги години.

Ето какво ми споделиха:

Дядото започна да разказва пръв: "Не искам да те отчайвам, момичето ми, ала едва ли някой от твоето поколение ще издържи 50 години на такава любов, 50 години да държи здраво една и съща ръка. Вие сте ... толкова горди!"

Бабата продължи: "Уважение, момичето ми, това е важното. Да има прегръдки, опора, смях и уважение. Дядо ти, момичето ми, винаги ме поставяше на първо място - работа, ангажименти, срещи, планове, всичко може да почака. Винаги първо ми правеше чай, целуваше ме и ме питаше добре ли съм, имам ли от нещо нужда. Едва тогава спокойно можеше да си върши работата.

Виж, при нас всичко беше толкова естествено. Аз му готвя, пера му с любов, посрещам го с целувка, а той като един истински, достоен мъж изкарваше прехраната, помагаше ми във всичко, защитаваше ме пред всички и все подаръци ми правеше - подаряваше ми времето си.

А сега какво? Все се чувствате длъжни! Жената вика на мъжа: Длъжен си да ми дадеш дом, деца. Длъжен си да ме ухажваш. Мъжете пък на жената думат: Длъжна си ядене да ми направиш, ризите да ми переш.

Няма щастие, момичето ми, ако не е от сърце. Никой на никому не е длъжен и всичко си идва от ей тука - от това старо, ала силно, обичащо сърце. Ей, млада си, ала дано да срещнеш някой, който да те обича и уважава, а ти с желание и любов ризите да му гладиш и переш. Пък ако имаш и късмета, ще остареете заедно."

Дядото с усмивка завърши: "Едно ми е сърцето, чадо, едно едничко и една ми е в него завинаги. С едно сърце, една обичаш, други не искаш. И как да ми омръзне, момичето ми! Тя не може без мен и аз не мога без нея. 50 години не ми стигнаха да я държа за ръка, за това още не съм я пуснал!"

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Семейство


Реклама

Не е важно какво получаваме. Важно е какви хора ставаме, какъв е нашият принос...това дава смисъл на живота ни.

Тони Робинс

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама