Quantcast
назад
напред

Семейство

Майчинството като дефект

  • Майчинството като дефект
    Снимки: iStock/Guliver
    Дата: 09.01.2017
Снимки: iStock/Guliver
Дата: 09.01.2017
Още от категорията
Дори днес в XXI век наличието на деца се счита за сериозно препятствие за кариерата, като товар, който пречи да се придвижиш по пътя към успеха. За някои това се превръща в истниски проблем. Историята на своя пациентка разказва психотерапевтът Фатма Буве де ла Мезонев, доктор по психология в болница „Св. Ана“ в Париж.

Зима, ранно утро. При мен идва жена с безупречен външен вид, но кръговете под очите издават безсънни нощи. Тя беше дошла, за да се справи с прекомерната умора.

„От известно време ми е много тъжно. Началникът ми счете, че съм решила да крия бременността си и ме уволни, при това по много унизителен начин. Подадох оплакване и спечелих обезщетение, но все пак напуснах. После се обвинявах за това. Дори се появиха мисли за самоубийство. Срам ме беше, че не успях да се защитя.“

Жените са подложени на морално преследване два пъти по-често в сравнение с мъжете, казвам ѝ аз. При това често именно заради принадлежността си към женския пол. За да я успокоя и намаля драматизма в ситуацията отбелязвам, че тя не е сама и не е виновна за случилото се. Срещите ни продължават два месеца и силите ѝ с е възвръщат. Тя дори започва да мисли да запише магистратура, но ситуацията в семейството се влошава. Трябва бързо да си намери работа, но специалистите в нейната област са прекалено много. А ако не работи ще откажат да приемат детето ѝ в ясла.

Разстройва я двойнствеността в поведението на мъжа ѝ. От една страна ѝ казва, че трябва да си намери работа, за да се справят финансово, а от друга - понякога мисли, че е по-добре да остане вкъщи, за да гледа децата.

„Странно ми е, защото винаги ме е подтиквал да вървя нагоре. Но може би е прав и така ще имам възможност да си почина“, казва тя без да е много убедена в думите си. Колко пъти съм забелязвала в жените тази саможертва, избягването на конфликтите, отказът от собственият избор. Но не споря, макар да предвиждам как ще се развие ситуацията: тя започва да скучае и отново изпада в депресия.

„Не, аз трябва да направя нещо, да помисля. Необходим ми е положителен стрес“, ми заявява един ден. Въпреки мнението на мъжа си тя отново започва да търси работа. Вдъхновявам я да не пренебрегва желанията си. Тя живва, но мъжът ѝ започва да я обвинява за безпорядъка у дома: тя не се грижи за дома. Накрая намира работа, но новата ѝ длъжност е по-малко престижна, в сравнение с предишната.

На последната ни консултация тя ми казва: „Докторе, трябва да ви призная нещо. Не мога да преценя трябва ли да пиша в мотивационното си писмо, че имам деца. Ако напиша, че имам три, може да се усъмнят в работоспособността ми. Ако не го спомена, ще си помислят, че тепърва ще раждам и може би именно заради това ще ми откажат работата.“

В Европа в ХХI век на майчинството все още се гледа като на дефект. Кога ще поставим този въпрос пред обществото, което пренебрегва половината от гражданите си, пита д-р Мезонев.

Източник: psychologies.ru, превод: Actualno.com

 

 

Общо коментари / 0 Напиши коментар
Твоят коментар
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.