Quantcast
назад
напред

В света на детето

Децата на разделените родители - няколко полезни подхода

  • Децата на разделените родители - няколко полезни подхода
    Снимки: iStock/Guliver
    Дата:
Снимки: iStock/Guliver
Дата: 12.01.2017
Iwoman.bg
Преди десетилетия децата на разделените родители носеха клеймото на различност . Състоянието им внасяше смут и притеснение, предизвикваше съжаление. Такива деца бяха обичайните виновни за всякакви пакости, провокираха съмнение в способността си по-късно да създадат щастливи семейства...

Днес не че децата не страдат от раздялата на родителите си, но обществените нагласи са по-различни и никой не се интересува в какво семейство расте другият.

Не е лесен моментът, в който родителите вземат решението да спасят децата си от вечните разправии и скандали , дори и с цената на раздялата. Тя никога и за никого не е лесна- нито за съпрузите, нито за децата. Раздялата е крайна фаза в невъзможното съжителство, но макар и тежка, все пак е за предпочитане пред откритата агресия и фалша. При неизбежната раздяла обаче сме длъжни да подготвим децата за промяната. Независимо дали го показват или не, те страдат. И особено по време на празници като Коледа, Нова година, рождени дни,както и през ваканциите.

Как да смекчим обстоятелствата около раздялата? Как да помогнем на децата по-безболезнено да преживеят стреса? Ето няколко възможни подхода:

Представете на детето заедно ситуацията и обсъдете бъдещите отношения без упреци и скандали, но с яснотата, че решението е взето- детето ще се адаптира към промените.

Не искайте от детето да вземе страна. То обича и двамата си родители и не бива да го поставяме в ситуация на избор. Дори и разделени, ние оставаме негови родители и то трябва да усеща обичта ни. Не му помагаме, ако го настройваме срещу другия родител.

Очертайте му ясните последици, като то или ще пита (в кое училище ще учи, къде ще живее), или ще се "затвори“ в себе си. Всяко дете си има своите притеснения.

Покажете на детето, че чувствата му са значими: то и без друго се чувства виновно за раздялата. Стресът се преодолява с говорене за проблема, дори с включването на детето при вземането на решения.

Компенсирайте не с материални неща, а с любов и подкрепа. Запазете по възможност нормалния ритъм в ежедневието.

Не разделяйте децата –оставайки при единия родител, нека често да се виждат и с другия, като имат дрехи и при двамата.

Не позволявайте детето да заема ролята на ваш утешител, вместо да общува с връстниците си.

Не се измъчвайте прекомерно, ако не сте родителят, при когото живее детето, в случай, че то не е ентусиазирано или дори е враждебно при срещите си с вас. То страда и му трябва време да свикне, което не означава, че не ви обича.

При евентуален втори брак, отношенията са още по-сложни. За да се подобри общуването и с новите хора, трябват ясни правила и огромно търпение. Децата на разделени родители и без друго комуникират по-трудно, концентрацията им при учене намалява, дори понякога губят мотивация и имат нужда от подкрепата на околните.

Потърсете психологическа и терапевтична помощ за себе си като партньори и родители, и за децата също, за по-безболезненото преодоляване на кризата вкъщи.

Всяка раздяла оставя следа в душите - и на възрастните, и на децата. Игнорирането на проблемите във взаимоотношенията, както и криенето на болката, не са решение за никого. Преодоляването на конфликтите става с взаимно разбиране, с разум, с отговорност. Балансът е труден, но не и невъзможен. Щастието на децата ни и бъдещето им се определя от психическата зрялост на родителите. От начина, по който преодоляваме раздялата, зависи дали ще останат бледи следи или трайни белези върху психиката на нашите деца.

Ето и мнението на нашия психолог Лили Пирова за ролята на педагозите при криза във взаимоотноошенията в семейството:

Учителят е един от хората, намиращи се най-близо до дете в подобна криза. Той като зрял човек разбира, че такива преломни моменти се случват в човешкия живот, независимо от усилията и желанията на всеки от нас да ги избегне. В случай че разбере за такъв семеен проблем , педагогът трябва да внимава в коментарите си, да се опита да бъде тактичен и непредубеден, дори ако се налага да пренебрегне личните си възгледи и житейски опит и да заложи на психологическия си усет. Да вложи емпатия, а не съжаление- да съпреживее и да вникне в проблемите на детето. Да води спокойно разговор, ако то го инициира.

Да не забравяме, че и педагогът е човек - често субект в подобни усложнени взаимоотношения. Това понякога пречи на неговата безпристрастна намеса, въпреки желанието да помогне. Дори той самият може да има вътрешни конфликти и дилеми, влияещи на безпристрастната му оценка. В такива случаи и педагогът има нужда от психологическа подкрепа, за да окаже адекватна помощ на ученика. Работата в екип винаги води до по-добри резултати, към каквито се стремим психолози, педагози и логопеди в нашия Учебен център.

 

 

Общо коментари / 0 Напиши коментар
Твоят коментар
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.