С Росана си говорим по повод Международния ден на доброволеца, който се отбелязва днес, но разбираме, че за нея този празник е... всеки ден! Щастливи сме, че срещаме хора като нея – отдадени, както на кариерата си във високотехнологична компания, така и активно ангажирани с добротворчество. Надяваме се те да стават все повече, а ние обещаваме да им помaгаме като чуваме и разпространяваме техния глас!
Спомняш ли си първата кауза, която подкрепи?
Беше наистина отдавна… в студентските ми години и не беше точно кауза, по-скоро стъпка в тази посока - по случайност се включих в кампания на Националния център по трансфузионна хематология (по-известен като Национална кръвна банка). Спомням си, че видях плакат и спонтанно реших да мина през мобилния екип. Ситуацията е малко комична, защото много исках да дам кръв – тъкмо бях събрала смелост, а екипът имаше резерви заради крехкото ми телосложение и относително ниско кръвно и колкото повече ми отказваха, толкова повече настоявах и ги убеждавах докато не се предадоха :).
Тогава разбрах и кръвната ми група – оказа се, че съм универсален кръводарител (0+) и от тогава по лични убеждения давам кръв веднъж годишно… просто така, защото аз ще се възстановя за ден-два, а за някой друг моите 450 мл може да са решаващи.
Всъщност от дистанцията на времето смятам, че се "пробудих" за благотворителни инициативи и безвъзмездна доброволческа дейност относително късно.
А коя доброволческа мисия никога няма да забравиш?
Мисля, че всяко едно събитие, което обединява хората около една идея, е незабравимо само по себе си, а доброволческите и благотворителни инициативи имат силата да привличат интересни, будни и отдадени хора, с които се общува лесно и приятно. Еднакво ценни са ми благотворителните базари, които организираме с колеги, и посещенията в домове за възрастни хора.
Обаче е факт, че има доста интригуващи случки – ако например някой ми беше казал миналата година, че ще доброволствам на триатлон нямаше да му повярвам, но и това се случи. Тази година за пръв път бях доброволец и на Витоша 100 – едно от най-трудните състезания в близост до София, което поставя на изпитание физиката и психиката на бегачите.
За доброволците не е по-различно - динамиката е много голяма – има хората, които видимо се борят да останат в надпреварата. Аз бях на пункта в село Чуйпетлово, на около 40 км от София, в най-тежките часове на нощта – между 2 и 7 сутринта, когато емоциите са вече притъпени, а бегачите дори не са стигнали до средата на трасето и ставаш свидетел на различни ситуации и помагаш с каквото можеш.
Няма да забравя и вълнението, което ме обзе, когато за пръв път се срещнах с ултрамаратонеца Краси Георгиев, с когото по-рано тази година бягахме рамо до рамо в подкрепа на Децата с Онкохематологични заболявания по време на неговото 36-часово предизвикателство.
Какво те мотивира най-много в твоята роля на доброволец?
Мотивира ме усещането за смислена инвестиция на време и усещането за пълноценност, когато направим нещо хубаво. Обичам да виждам хората малко по-усмихнати, по-сплотени и по-обнадеждени, обичам да носим надежда. Миналият месец с доброволческия екип, към който принадлежа, успяхме в рамките на няколко седмици да съберем повече от 3 хиляди лева за лечението на болно момиченце и тези малки "победи" са нещата, които ме дърпат напред.
Случвало ти се е някой от околните да ти каже, че се занимаваш с глупости и си губиш времето?
Да, случвало ми се е – и от хора от близкото ми обкръжение, и от случайни познати. Обикновено въпросите си приличат – Не ти ли омръзва? Не се ли изморяваш? Какво печелиш?
Аз нямам проблем да споделям аргументите си – при мен всичко се върти около това как се чувствам, защото доброволстването и даването от себе си не е въпрос на време, а на желание. Реакцията ми обикновено е да поканя събеседника ми да се включи в кауза по негов избор и да прецени от първа ръка дали е загуба на време или не.
Според мен тази "типична" реакция е свързана с липсата на опит и информация, а и е въпрос на "узряване". За щастие ми се случва все по-рядко, а и с времето се научих да съм по-отворена и да споделям с околните каузите, с които се занимавам.
Мен са ме възпитавали, че добрите дела не трябва да стават достояние на всички, обаче с годините открих, че чрез споделянето и създаването на предпоставки за безвъзмездно доброволчество можеш да реализираш още по-страхотни неща.
В момента с какви инициативи се занимаваш?
Основно се занимавам с корпоративни доброволчески (и дарителски) инициативи, защото компанията, към която принадлежа, има доброволческа политика, според която на годишна база всеки служител може да инвестира до 60 работни часа в разнообразни доброволчески инициативи. Стараем се да даваме максимално много възможности на колегите си да разгърнат потенциала си като работим с български НПО-та. Активно си партнираме с Българската Хранителна Банка, Animal Rescue, Фондация Дечица, Заедно в час, Тротоара, Time Heroes и много други. Най-любими са различните арт работилнички за изработката на различни артикули, които продаваме с благотворителна цел. Изделията варират според сезона – творим мартенички, коледни картички, детски играчки, плетем шалове, месим хляб, печем баници и много други. В момента сме на коледна вълна.
Коя е твоята супер сила?
Моят партньор в живота се шегува, че супер силата ми е винаги да намирам подходящо място за паркиране – дори и в час пик, дори и в най-натоварената част на града. В контекста на доброволчеството – силата ми е да виждам връзките между хората и с какво биха могли да си бъдат полезни, лесно създавам съмишленици. Обичам докато си говорим и споделяме опит да се роди идеята за нещо, което да осъществим заедно.
Какво най-много ти лично харесваш в доброволчеството и благотворителността?
Обичам да разширявам кръгозора си и да презареждам батериите чрез всички доброволчески и благотворителни инициативи и каузи, в които се включвам. Чрез различните ми "извънкласни" дейности се запознавам с нови хора с различна перспектива, но със сходна ценностна система, с които иначе не бихме имали допирни точки в ежедневието си. Харесва ми да общувам и да се обграждам с модели за подражание – мислещи, дейни и инициативни хора, които ме вдъхновяват и увличат. Харесва ми да надграждам и развивам себе си – нищо не учи на по-добър тайм мениджмънт от благотворителен базар и цял уикенд планирани събития с каузи, които се движат паралелно с работните задачи.
А имаш ли свободно време, какво правиш тогава?
Намира се по малко. Обичам да прекарвам малкото си свободното си време сред природата и с приятели. Но всъщност аз възприемам времето, посветено на другите, като свободното ми време – освободено от битовизма на ежедневието, далеч от проблемите и стреса.
