Пораствайки, нашите представи за любовта се променят. От идеалисти и лекомислени хора ние ставаме зрели и реалисти. Това се случва като резултат от нашите решения, грешки, преживявания и някои други обстоятелства, с които се сблъскваме в живота.
Някои неща са извън нашия контрол и болката понякога става неизбежна.
Този перфектен "свят" започва да се разпада и тъжните песни стават по-смислени, като че ли са написани специално за разбитите сърца.
Животът се преобръща и реалността става сурова. Осъзнаваме, че това е приключение. Идеалите, които някога сме имали, някакси стават грешни и повърхностни.
Да, истина е. "И заживели щастливо..." се случва. Наистина. Но това, което не сме знаели преди е, че отнема време. Трябва да преминем през много неща, за да го заслужим и оценим.
Опитът ще ни направи хората, които сме предназначени да бъдем. Растейки и съзрявайки, ние трупаме толкова много мъдрост и доброта. Чрез страданието започваме да изпитваме съчувствие. Чрез разделите се научаваме да прощаваме.
Откриваме, че любовта е по-дълбока, отколкото привличането и страстта. Ставаме безкористни и се научаваме как да правим компромиси. Научаваме се да обичаме недостатъците на другите.
В течение на времето може да намерим това, за което копнеят сърцата ни. Този, който ще ни обича заради правилните причини.
