Ася Русанова: Вратичка към добрината


Ася Русанова: Вратичка към добрината

Ще ви запознаем с Ася Русанова. По нейни думи - огнена жена в малък калибър, но с огромна огнева мощ. Вече повече от 15 години Ася доброволно се въвлича в проблемите на институциите за деца без родителска грижа. Днес тя ни споделя някои от историите и опита ѝ с тези младежи.

Коя си ти и какво правиш?

Аз съм Ася и съм учредител на фондация "Вратичка за всички", която се занимава с това да подкрепя младежи, които са напуснали или живеят в домове за деца без родители. Подпомагаме ги ако имат нужда от квалификационни курсове, уроци, развиване на таланти и изучаване на езици. На определена възраст те трябва да напуснат дома без значение дали са си завършили средното образование. В такива случаи им помагаме да се настанят в преходно жилище, където да живеят и да довършат с обучението си. Да могат да се социализират и да получат тип гражданско ограмотяване, на което ние учим децата си вкъщи. Помагаме им да си намерят работа, ако имат нужда да карат някакви курсове за кандидат-студентски изпити. Отделно, като започнат да учат първи и втори курс, им даваме стипендии. На повечето от тях им е малко трудно да се отпуснат и да се престрашат да навлязат в обществото. Продължаваме и да развиваме таланти в най-различни области - танци, музика, спорт и рисуване.

Разкажи в каква точка от живота си и как се въвлече в тази дейност?

Съвсем случайно. Попаднах на статия в един вестник. Търсеха доброволци за различни курсове в един от домовете в София. По рисуване, керамика и стъкло, готварство, фризьорство и козметика. Идеята беше децата да се научат на прости, чисто домашни умения. Козметиката и фризьорството бяха по-скоро за елементарна хигиена, защото в институциите това беше под всякаква критика. Аз съм била преподавател по технология на облеклото и реших да направя шивашки курс за по-големи момичета и момчета. Идеята беше да ги науча да могат да си правят съвсем елементарни поправки вкъщи и да си спестят пари от такива услуги. Курсът стана по-скоро за приложни изкуства и занаяти. Започнах да ходя по 1 път в седмицата. Правихме картички за Коледа и мартенички. Картичките, които направихме първата година, успях да ги продам на един търг и купихме на децата по нещо, което им беше от първа необходимост. На някои яке, на други дрешка, шапка, шал и така. После, когато започнахме да правим мартенички, те бяха излезли пред една поликлиника в Красна поляна и ги бяха продали. Събраха си по петнайсетина лева на човек - в зависимост кой колко е направил. Аз съответно им купих още материали, направихме още мартеници и те сами си ги продадоха. На следващата година с една млада дама, която им водеше курс по рисуване, направихме проект "Вратичка" и оттам после дойде името на моята фондация "Вратичка за всички".

Събирахме ненужни материали и ги рециклирахме в много полезни неща. Като начало претапицирахме столове и мебели. Най-различни шкафчета реновирахме и ги направихме интересни. Шихме от разни стари тениски килимчета с ресни. От билбордове правихме чанти за лаптоп и пазарски торби, които продадохме на търг. Дрехи превръщахме във възглавници. Даже майсторихме чантички от пластмасови бутилки и коркови тапи. В този проект участваха 5 деца на по 15-17 години. Тогава те казаха, че за пръв път си купуват нови зимни якета и ботуши, които сами са си избрали. Много е тежко да го чуеш, но това е действителността в тия домове. Най-малкото по простата причина, че те продължават да получават около 30 лева за месец джобни пари от държавата. Тия пари, които общо взето даваме на децата си за седмица.

ДОЧЕТЕТЕ ТУК!

Етикети:
Iwoman.bg

Още от В света на


Реклама

Не се обиждам от вицове за тъпи блондинки, защото не съм тъпа. А не съм и блондинка.

Доли Партън

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама