Quantcast

В света на

Юлия Върбанова: Нещо ново за нещо старо

  • Юлия Върбанова: Нещо ново за нещо старо
    Дата: Снимки: Славея Йорданова
Дата: 10.11.2017 Снимки: Славея Йорданова
Iwoman.bg

Юлия Върбанова е дама с характер и добър вкус, способна да намери игла в купа сено – стига иглата да е с антикварна стойност! Може да разкаже безброй интересни истории, свързани с миналото – само не ѝ се сърди, ако ти обърка името...

Можеш ли да си спомниш, кога те завладя интересът към миналото и предмети от други времена?

Винаги съм имала увлечение към миналото - близко и далечно, към интериора от по-стари времена. Четях много и не съвсем систематизирано. Интересуваха ме всички издания на библиотека "Златни зърна" - романизирани биографии на исторически личности, композитори, художници, всякакви исторически романи. Спомням си кабинета на владиката (дядо ми беше архиерейски наместник) и в къщата, в която живееше, беше апартаментът, предназначен за владиката. Там имаше кабинет, обзаведен с мебели от 30-те години на миналия век - огромно писалище, кожена гарнитура, библиотека, персийски килими. Харесвах много този кабинет и обичах да чета там, съответно книги, чието действие се развиваше поне преди един век.

Какво работи един антиквар?

Работата на антикваря е да се рови в миналото, да проучва произхода на всеки един предмет, предназначението му, материала, от който е направен, майсторa, който го е изработил, стилa и т.н. Това е много важно и е свързано с цената на предмета и реализацията му като обект на търговска сделка. Изисква се огромно познание, което е плод на опит, четене, проучване, твърде често самообучение и предполага многобройни контакти, разпитване на хората за спомените им.

А ти от кога си търсач на съкровища?

Винаги съм била. Всъщност официално съм антиквар от 1992, когато отворихме антикварния магазин на ул."Алабин" - това са вече 25 години.

Как беше в началото, периодът е бил интересен, хората тук дълго време преди това не са имали свободен достъп до антиквариат?

О, в началото беше много интересно - на хората им беше интересно, защото антикварните магазини в София бяха 2-3. Всички знаменити чужденци, които идаваха по някакви програми - икономически или политически, се отбиваха в магазина и винаги си купуваха по нещо. Спомням си в деня на Бъдни вечер първата година имаше опашка - хората искаха да подарят по някакъв антикварен предмет на близките си. Беше много вълнуващо. Разбира се, сега също е много интересно, но нивото е друго. Нашето познание е много по-голямо, клиентите са други - смело мога да кажа, че съм създала колекционери на различни предмети или картини.

ДОЧЕТЕТЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ТУК!

Общо коментари / 0 Напиши коментар
Твоят коментар
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.