Човешкият мозък естествено е еволюирал да предпочита определени цветове, например, да избира червени пред зелени плодове. Несъзнателно разчитаме на цветовете, за да преценим качеството на храната и нейното въздействие.
Зрителната ни система е еволюирала, за да отличава от фона на останалата растителност в джунглата плодовете и зеленчуците, подходящи за хранене. Човешкото зрение е особено чувствително в разпознаването на червено от зелено. Това е характерна черта на „визуалните“ животни, за разлика от други, които разчитат основно на обонянието си, като кучетата. Цветът на храните е основното, което ни води при изборът им.
Като цяло търсим храни, богати на протеини и калории. В естествените храни цветът е добър индикатор за хранителното съдържание. Колкото по-червена е непреработената храна, толкова вероятно е да бъде хранителна, докато зелените храни са нискокалорични.
Хората преценяват червените храни като по-калорични. Същата преценка се открива и по отношение на преработените или варени храни, където цветът губи своята ефективност като показател за калориите.
Освен всичко това, предпочитаме сготвени пред сурови храни. Това е така, защото предлагат по-голяма хранителна плътност за единица обем. При тях цветът също дава надеждна информация, което доказва за наличието на еволюционни механизми, развили се и след откриването на огъня.
