Тази седмица в рубриката ни "Един мъж” ни гостува един от най-успешните адвокати в САЩ - при това българин. Стан Костов за нещата, през които е преминал, за заминаването му, защо не иска да се нарича емигрант, трудно ли е да си адвокат в Щатите. И може би най-вече - щастлив ли е с животът, който живее в момента. За мен беше голямо удоволствие, благодаря ти, Стан!
Кой е Стан?
Стан е един щастлив мъж заобиколен от добри приятели. Оптимист по душа, адвокат по професия, прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в Щатите, но и неразделно свързан с България.
Къде израсна и кога?
Израснах през 80-те и 90-те години в Димитровград - едно наистина уникално място, с което много се гордея и обичам. Повечето хора в България свързват Димитровград с поп-фолк музиката, но това въобще не дава точна представа за града и за интересните хора, които живеят там. И въпреки че живея в Щатите повече от 15 години, винаги се връщам там с голяма желание.
Споменът от твоето детство, който никога няма да забравиш?
Никога няма да забравя първото ми излизане зад граница. Моите родители се бяха запознали с едно прекрасно македонско семейство на морето и едно лято решихме да им отидем на гости в Скопие. Тогавашната Югославия си беше доста по-напред от България, а на едно дете това прави голямо впечатление. Най-яркият ми спомен беше, че в магазините се продаваха банани през лятото. Такъв лукс в Димитровград имахме само по Нова Година.
Как се промени от тогава България?
Знам, че много хора няма да се съгласят с мен, но положителните промени в България през последните години са значителни. Това може би е трудно забележимо за хората, които живеят в страната, но за тези от нас, които не сме там постоянно, си е осезаем напредък. Това, разбира се, не значи, че хората в България вече живеят добре, но с приема ни в Европейския съюз нещата определено поеха в правилната посока.
От какво се страхуваш?
Страхувам се от самотата. Ню Йорк е невероятно място с безкрайни възможности за забавления. Това наистина е градът, който никога не спи! Но също така е и град с много самотни хора. В устрема си да правиш кариера е много лесно да оставиш връзките със своите близки на втори план. За мен обаче е много важно да съм заобиколен от хората, които обичам, така че се старая да не оставям служебните ми задължения да са за сметка на личния ми живот. Не винаги се получава, но в повечето случаи успявам.
В какво вярваш?
Не съм нито религиозен, нито своенравен човек. Вярвам най-вече в собствените си способности.
За какво се надяваш?
Надявам се, че моята малка племенница в България ще може да има също толкова щастливо и безгрижно детство като моето и на сестра ми, и че животът в България ще се подобри Хората там го заслужават и са чакали вече достатъчно дълго това да се случи.
За какво мечтаеш?
В момента съм толкова зает с работата си, че най-вече мечтая за малко повече свободно време, което да мога да прекарвам с близките си хора на вилата в Нантъкет.
Как реши да емигрираш?
Не харесвам думата “емигрант”, защото напускането на България никога не е било самоцел. За мен беше важно да получа възможно най-доброто образование, и тъй като Америка ми предостави този шанс, се озовах именно тук.
Колебаеше ли се за страната? Как реши това да се случи в САЩ?
Не особено. В гимназията бях голям почитател на BBC и на британските комедии (и все още съм) и за кратко си мислех дали да не се пробвам да се образовам в Англия. А и фактът, че Англия е по-близо до България си беше голям плюс. Но в крайна сметка, поне в моя случай, възможностите за реализация в Америка бяха много по-големи. САЩ беше и си остава за мен страната на неограничените възможности и аз винаги ще бъда много благодарен за това, което ми е дала.
Какви са разликите и приликите между Щатите и България?
Разликите са повече от приликите. Щатите са общество, в което личната свобода и индивидуализмът са на преден план, докато в България са по-важни семейните отношения. Също така в Америка, и особено в Ню Йорк, ежедневието върви на много по-бързи обороти. И двата начина на живот си имат своите предимства и недостатъци, и аз се старая да ползвам най-доброто от всеки.
Кога се почувства най-щастлив и най-самотен там?
Най-самотен бях в първата си година тук. Пристигнах сам (на 17 години), за да завърша средното си образование в Америка. Училището, което ми даде стипендия, беше мъжка гимназия в едно малко селце в щата Вирджиния. В общи линии се чувствах като кацнал на друга планета, а и английският ми тогава не беше много добър.
Най-щастлив се чувствам може би сега, защото съм заобиколен от добри приятели и имам динамична работа, която ме кара да се сблъсквам интересни предизвикателства всеки ден.
Разкажи ни за твоята кариера?
Завърших финанси и право и работя като корпоративен адвокат за една от големите кантори в Щатите. По-точно, работата ми е да представлявам финансови институции и корпорации при договарянето на големи кредитни сделки.
Как се става успешен адвокат в САЩ?
Това зависи до голяма степен от сферата в правото, в която би искал да работиш. В корпоративното право, големите адвокатски кантори (моята например има около 1000 адвоката) предоставят най-добрата възможност за реализация. За да пробиеш в една такава кантора обаче, е от значение в кой правен факултет си учил и с какъв успех си завършил. Така че, трябва да си планираш образованието много внимателно.
Разликите между съдебната система там и в България?
Америка използва англосаксонската правна система, която се отличава съществено от континенталната правна система в България. Но има нещо много по-важно от чисто техническите разлики. Американското правосъдие, за разлика от българското, се радва на голямо доверие от гражданите, на които служи, защото е ефективно. Не че и тук не стават грешки, но като цяло системата тук поражда чувство на справедливост.
Какво би казал на всички българи, които искат да заминат извън страната си, но не намират смелост?
Бих им казал, че няма от какво да се страхуват. Светът вече е толкова малък благодарение на технологиите, че могат да се чувстват у дома си, където и да се намират. Това в никакъв случай не значи, че приканвам някого да заминава където и да било, но ако един човек вярва, че може да бъде по-щастлив на друго място, мисля, че не е лошо да се пробва.
Каква е тайната на успешния емигрант?
Едва ли ще изненадам някого като кажа, че на първо място е нужна много работа. Нямам предвид безцелно бачкаторство, а работа към определена цел и с конкретен план за постигането и. Познавам много хора в Щатите, които работят много усърдно, но не са щастливи със своите резултати, защото нямат ясна идея за какво точно искат да постигнат. На второ място е способността и желанието да се интегрираш в една много различна култура. В Америка хората спират да те третират като чужденец, в момента, в който ти престанеш да се чувстваш като такъв. Разбира се, това не значи да загърбиш своите корени и идентичност. Но трябва наистина да можеш да прегърнеш местния начин на живот, ако искаш да имаш успех.
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който…
... е благодарен за това, което има, но който винаги ще иска още от живота.
