Познаваме ли миналото си?


Познаваме ли миналото си?
Снимка: Thinkstock/Guliver

Онзи ден станах свидетел на един много интересен разговор. Група ученици коментираха финала на едно от най- одумваните предания за последните години- Vip Brother. Децата се чудеха кой е Тодор Славков и с какво се известен. Едно от тях уточни, че той бил син на Тодор Живков, друго допълни, че му бил племенник, а трето се чудеше, защо ако му е син, няма фамилията Живков. Така, на терасата на голям столичен мол, пушейки цигара от цигара след училище, те дискутираха особено актуалната тема за политика, водачи, фамилии и йерархия.

Интересното е, че все повече млади хора не знаят собствената си история. Не знаят от къде сме тръгнали, какво сме преживели и може би дори не подозират къде сме в момента.

Защо се случи така?

Може би всичко започва с училището. Старите учебници не подготвят новите българи, напротив, запознават ги с историята, която е била актуална преди години, но не ги запознават с тази, която се мени с часове. Така след хиляди изпити, тестове и часове, прекарани пред учебниците, ние научаваме някакви основни неща, които обаче забравяме минути след като изпитът е минал. Новите българи излизат пред училището, запалват поредната си непозволена цигара и остават в неведение пред това, което се случва в собствената им държава.

Преди години избухна скандал, свързан с няколко ученици с ромски произход, които се гаврили върху портрети на значими фигури от историята. Много от българските медии подчертаха явно и не толкова явно, че това е станало защото учениците са били роми. Но все пак не е тайна, че и много от българските ученици не зачитат родните герои… по един или друг начин. Защо нямаме уважение към историята… може би защото не я познаваме!

Причините за непознаването й са много. Като за начало - училището и остарелите форми на образование. Следващата е семейството. Много малко от родителите питат децата си какво са учили днес, как са го разбрали и дали имат нужда от още разяснения. Ако това беше практика във всички семейства, дупките, които образованието оставаше, щяха да бъдат запълнени. Така може би децата, за които ви говоря, можеха да знаят кой е Тодор Живков и какъв му е Тодор Славков.

Медиите и социалните мрежи също казват своята дума. Когато един подрастващ прекарва огромна част от своето време пред интернет или в безцелно гледане на телевизия, то той наистина няма кога да натрупа информация, по-известна като обща култура. Дефинирането на обща култура не е да знаете кой е най-новата песен на нашумял рап изпълнител, а например да имате информация колко точно президента е имала България. Това, разбира се, е просто пример.

Но за какво ни е полезна историята? За какво ни е нужно миналото?

За да разберем кои сме, първо трябва да знаем от къде идваме…

Винаги съм смятал, че човек трябва да бъде многопластов. Да разбира от много теми или поне умело да влезе в спор, когато се налага. Естествено, за да влезеш в спор, трябва да разбираш от дадената тема, а това става само с много знания и непрестанно усавършенстване. Книги не се четат само в училище и знания не се трупат само там. Затова няма да е зле да се опитате да обясните на децата си, че кафетата, дискотеките и социалните мрежи не са най-доброто място за прекарване на едно детство. Да им покажете, че животът е много труден и само тези, които знаят повече, ще могат да се справят. Или поне да ги обедите, че историята може и да бъде забавна… стига да знаеш от коя страна да я погледнеш.

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Един мъж:


Реклама

Не е чудо да имаш сто приятеля. Чудо е да имаш един, който да е на твоя страна, когато стотици са против теб.

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама