Един от малкото топли дни. Събуждам се и усещам слънцето, което най-после се е осмелило да се покаже. Да зарадва хората с топлината си. Правя си силно и много ударно кафе, едно от многото за деня и заставам на терасата. Без книга, очила и слушалките за музика. Заставам с чашата кафе и със слънцето. Открито и без прикрития. Мисля си и пътувам. Мечтая и наблюдавам. Правя пътуване към себе си…
Приятелите ми заминаха за море.
Качват снимки в социалната мрежа. Особено модерната напоследък снимка на момиче, което върви напред, а гаджето й я снима (като се вижда само ръката му). Връх в романтиката - да живее селфито. На различни места са. Щастлива са, но и аз не съм нещастен.
Обичам морето. То е винаги така свободно, а и може би далечно. Но аз реших да не пътувам към морето. Реших да направя пътуване към себе си. Да открия нещата, които искам да променя. Да започна поредното си ново начало. Да открия себе си и това, което ме прави щастлив. Да бъда с човека, който е моето море! За едно незабравимо лято… далече от вълните.
Новото ми лятно начало включва промяна в мирогледа. Вкарване на повече оптимизъм и вяра в нещата. Защото нищо не е такова, каквото изглежда. Защо не успяваме да се насладим на малкото, което ни предлага живота?
Забързани и вечно търсещи нещо, ние забравяме най-важното - че животът е само няколко кратки мига и ако не успееш да ги хванеш (и да се възползваш от тях), то те литват и след тях остава само спомен от отминалия момент. Затова трябва да се наслаждаваме на живота, да го живеем с пълни шепи и да вярваме в доброто. И докато седях на терасата с поредната доза кафе, се замислих за миналото.
Колко сериозно приемах всичко тогава. Как се палех за най-малкото нещо. Как не ценях хората, които бяха до мен. Как не се наслаждавах на залезите и най-вече на изгревите, които животът ми предлагаше. Спомням си за времето, неотдавна, когато избирах да водя война, вместо да простя. Колко смешен бях тогава. Какви войни, какви неща… наслади се на кафето и на слънцето… и не се занимавай с глупости. Всичко отминава, всичко е временно.
И докато приятелите ми пиеха любимото ми Куба Либре, слушаха лятна музика и добиваха завиден загар - аз разсъждавах и пътувах…
Обикновено зимата е сезонът, който депресира хората и ги кара да разсъждават. Топлото одеяло, огънят и червеното вино те връщат в миналото и ти преповтарят грешките, които си допуснал. Може би моята зима беше лятото. То ме принуди да си спомня за миналото и за хората, които бяха там. За едно различно време, когато вярвах в много по-различни неща. Не знам дори в момента защо пиша за това минало. Какво ме принуди и какво ме накара? Знам само, че това беше начинът, чрез който да се отърся от него….
И след 40 изписани реда може би е време да споделя идеята на този текст - пътуването!
Всеки трябва да открие своята посока и да поеме по нея с най-широката усмивка, на която е способен. Едни поемат по пътя към морето. По пътя на забавлението и голямото парти. Други (като мен) избират пътуването към себе си. Загарът е еднакъв и при двете пътувания. Целта е различна. А за едно пътуване тя е най-важна…
Затова напълнете една раница с всичко необходимо и поемете по пътя, по който се чувствате най-щастливи. Открийте себе си - за където и да сте се запътили. Отърсете се от миналото и започнете на чисто за едно незабравимо лято.
Аз привършвам с кафето и излизам. Стига съм стоял и съзерцавал слънцето от терасата, като мога да му се насладя някъде другаде. Весело лято!
Не спирайте да пътувате!
