Статус: Изчерпан


Статус: Изчерпан
Снимка: iStock/Guliver

Граници. Лимити. Бариери. Все неща, които рано или късно идват. Изпречват се на пътя ни и ни забраняват да продължим. Изтласкват ни назад или пък ни поставят в положение on hold. Когато дойдат всички тези неща и не виждаш смисъл и цел, когато забравиш пътя за назад, а напред е невъзможно - попадаш в една ситуация, където всичко може би е изчерпано.

В отношенията винаги е имало приливи и отливи. Момент, когато обичаш повече, и такъв, в който вече не се чувстваш толкова добре. После всичко се завърта и нещата се оправят. Обич, безразличие, любов, презрение, влюбване. Не смятам, че имат някакъв определен ред. Много хора вярват, че връзката трябва да започне с едното, да премине на следващото. Да завърши с третото. Аз вярвам в хаоса.

В различието и в това, че всеки сам изживява своята драма и минава през такива фази, през каквито пожелае!

Всяка една връзка започва с едно дълго пътуване. Тръгваш към един непознат град. Започваш при табелата "Радост", минаваш си покрай булевард "Любов", после в ляво по улица "Надежда". Сприраш се за малко на светофара "Общо бъдеще", виждаш магазин с надпис "Проблеми", точно до кафене "Скандал". Спираш за малко, колкото да заредиш на бензиностанция "Разочарование". Зареждащ "Гняв", купуваш си едно "Примирение" за отпускане. В края на пътя си виждаш друга табела: "Изчерпан". Тогава вече спираш. Стигнал си до целта и време да напуснеш града, връзката и всичко, което си получил до момента.

Без значение от силните чувства, без значение от миналото и преживяванията човек има граници, които няма как да прекрачи. Защото всичко, което е направил до момента, го е изтощило. Прекършило е някаква нишка на търпимост и те е направило по-нетолерантен към заобикалящия те свят. Имаш момент на гняв, когато всичко те дразни: това, че земята продължава да се върти, че хората се движат, смеят…, а ти просто гледаш с празно безразличие и се надяваш всичко да приключи, защото нямаш сили за повече.

В един краен момент преминаваш в статус: Изчерпан. Убеден, че това е най-правилното решение. Отдаваш се на книги, които отдавна е трябвало да прочетеш. На филми, които трябва да гледаш. На разговори с приятели, които знаят как се чувстваш, но ти си забравил през какво преминават заради едно заблуждение в продължение на много време. Имаш повече време за разходки, за нови приоритети, за откриване на нов кръгозор. Разбира се, не се занимаваш с никакви любовни трепети. Изчерпал си лимита си за емоционално напрежение, нараняване и предаване.

Разбира се, идва пролет.

И буквално и преносно. Пълна с много нови емоции, вълнения, срещи и събития. Неща, които да те накарат да се замислиш, че животът продължава, а ти трябва бързо да се адаптираш към тази промяна. Да видиш, че светът може да е едно много забавно място, стига да попаднеш само в красиви и забавни ситуации.

Започваш да забравяш.

Да се приобщаващ.

Да се адаптираш.

И може би да се запълваш с нови спомени. А накрая да преминеш в статус: В очакване на нещо по-добро!

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Един мъж:


Реклама

Когато паднеш, все още не си победен. Истински победен си тогава, когато откажеш да станеш и да пробваш отново.

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама