Здравей, любов моя, как си?
Надявам се да си добре, да се усмихваш, да си щастлив.
Мислиш ли си за мен точно в този момент? Защото аз си мисля за теб постоянно.
Всяка вечер заспивам сгушена в теб и всяка сутрин се будя с усмивка пак до теб.
Но въпреки това ти винаги си в мислите ми, в сърцето ми.
Днес ти пиша, защото много пъти съм ти казвала колко те обичам, но рядко съм говорила за това колко съм те наранила. А съм го правила и то не веднъж...
Понякога те вбесявам толкова много... И ти искаш да блъскаш, да викаш, да ме хванеш и да укротиш лудата в мен. Ала дори тогава ме обичаш, толкова много. Благодаря ти!
Понякога виждам как те натъжавам, очите ти се пълнят със сълзи и въпреки че като един истински мъж ти не показваш болката си, знам, че отвътре страдаш. Но дори тогава пак ме обичаш, пак ми прощаваш. Благодаря ти!
Понякога, много често обещавам, а не спазвам обещанията си. Разочаровам те. Предавам те. Без да искам, но го правя. Тогава се ядосваш, много се ядосваш. Ала ме обичаш и тогава. Винаги. Благодаря ти!
Понякога се сърдя и цупя за глупости. Не ти говоря с часове. Точно като малко дете. Знам колко мразиш това. Ала пак ме обичаш. Вземаш ме в прегръдките си, обсипваш ме с целувките си и аз се усмихвам. А ти обожаваш това. И ме обичаш всяка една секунда, нали?
Благодаря ти!
Мило мое момче, наранявам те. Понякога без да искам ти късам нервите, понякога правя грешки, понякога казвам неща, които не бива, но и аз като теб не спирам да те обичам.
Обещавам ти, че хубавите моменти винаги ще са повече. Обещавам ти, когато ти е тежко, да ти бъда опора. Обещавам ти да лекувам раните ти с целувки и любов.
А ти... ти продължавай да си моето момче – добро, истинско, обичащо, единствено!
