Отново е понеделник. Навън е мрачно и студено, а в леглото е толкова топло. Не ми се става. Ах, как ми се иска днес да си остана вкъщи, сгушена до моята половинка, но уви! Ставам, бързам, ровя в гардероба – пак няма какво да облека. Сресвам рошавата си коса и гледам едва с едното око. Виждам него, стои пред мен и ми казва колко съм красива. Хубаво е да го чуеш, дори и сутрин, когато си с разрошени коси и подпухнали очи. Една бърза целувка – няма време за повече. Сутринта е кратка, а работата чака. А той идва с чаша топло мляко и ми казва: "Изпий го, любов моя, за теб е. С аромат на любов и мъничко канела".
И сякаш това е единственото, което ме кара да се усмихна в тази студена сутрин.
Денят минава. Работа, проблеми, грижи и какво ли още не. Чувстваш, че ще полудееш, а е още понеделник.
Мисли пак минават през главата ми. Момиче, имаш цели – трябва да ги постигнеш, не се отказвай, работи! А бъдещето? Да, и за него си мисля. Семейство трябва да градим, дом да построим. Рано е, казвам си. След това отново мислите се връщат – а дали ще успея да постигна всичко, дали не ще се спъна някъде, дали ще издържа?
И прибирам се вечер, така изморена от работа и от мисли. Забравила съм сметките да платя. Ядосвам се. Сядам на дивана, затварям очи и започвам да мечтая. За свят без грижи, без тревоги и изведнъж усещам нещо прекрасно - аромат на любов и мъничко канела. Моето момче отново ми носи топло мляко. Целуваме по челото, сяда до мен и сега сме само двамата. Гушнати, не мислим за проблемите, нито за бъдещето. Сега е моментът, нека се порадваме.
А утре? Утре ще е същото – един мрачен и студен работен ден. И пак ще има грижи, и пак ще се ядосам, и пак ще искам да крещя.
Ала какво си струва, знаете ли?
В този свят така студен и труден да има кой да те прегърне, по челото да те целуне и да ти донесе едно топло мляко с аромат на любов и мъничко канела.
