Аз не съм обикновена жена.
Ти не гледай на мен като стръв. Не съм дивеч...
Аз имам цена. За да стигнеш сърцето ми пръв,
най-доброто от теб предложи.
Аз съм истински чиста и пряма.
Ти недей да ми сваляш звезди.
Само този, който вкуси от мен,
ще открие в душата ми злато и ще бъде с любов награден. Аз съм сила и обич, и смях.
Дори и нищожна прашинка една,
разпиляна сред звездния прах,
пак най-ярко от всички аз ще блестя.
И дори да угасна - ще знам, че живях.
Аз не съм обикновена жена.
Аз съм пролет и есен, и зима.
Със усмивка - пъстроцветна дъга.
И снежинки вече в косата ми има,
но не мога да бъда Тъга. Остарявам ...
Въпреки всичко това,
си оставам неповторима жена.
