От малки ни казват, че трябва да сме силни. Че не трябва да се предаваме пред трудностите, а да се борим. Защото слабаците не успяват в живота, тях ги мачкат, а никой не иска това.
Но знаете ли, всъщност, понякога е хубаво да си слаб. Да спреш да приемаш всяко предизвикателство на живот и смърт и да не се страхуваш да правиш грешки. Да ти е тъжно, да ревеш, да страдаш, когато сърцето ти се разкъсва. Да не криеш сълзите си и сенките под очите от безсънните нощи.
Защо трябва винаги да бъдем силни? Защо искаме да бъдем това, което другите очакват от нас? Поне понякога просто бъдете слаби..., за да разберете след това колко е хубаво да бъдете силни.
