Блага Димитрова е една от най-обичаните български писателки и поетеси. Тя има зад гърба си богато творчество и престижни отличия. Днес ще отворим нейната библиография, за да ви представим част от най-силните й мисли.
“Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият - ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!”
"Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му."
"Не мога да понасям женското "не“, което значи "да“. Когато искам, аз казвам "да“, а когато не искам, казвам "не“. Жени, аз ви връщам човешкия език!"
"Ние сме онова, което прави от нас любовта. Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная! Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти! Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная! Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние. Ние сме, когато станем своята противоположност. Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си. Ние сме онова, което прави от нас любовта."
"Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си."
"Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!"
"Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш."
"Ревността е страх. Най-жалката разновидност на страха. Ние сигурно се раждаме вече заразени. Хиляди поколения преди нас са погълнали огромни дози от атавистичен стронций. В кръвта си носим наследствената болест. Дори и без повод, симптомите на ревността възникват от само себе си. Борбата с ревността е отчаяно единоборство на сърцето със самото себе си..."
"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!"
"Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание."
"Едва сега разбираме: никой от нас не е бил никога какъвто трябва и може, а все е щял да бъде."
"Човекът може всичко да загуби по пътя: младост, здраве, сила, вяра, памет, име. Запази ли смеха си той остава човек."
