За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна.
Не моли и не проси милостиня,
сама на свойта участ господар.
За всяка във душата си пустиня,
тя мъдра е и ще намери цяр.
Трохите не събира от трапези.
Не се превръща в безгръбначен роб.
Сълзите си издайници, не мрази,
но пази ги за любовта, до гроб.
Обича със сърце, душа и тяло,
изгаря в клада от безброй мечти.
След всеки край усмихнато начало,
със разума си тя ще сътвори.
В жаравата пристъпва със достойнство,
по нестинарски гони злочестта.
В косите вплела огън, чар и тайнство,
тя битките печели на честта.
За силната жена не се говори...
Пред силата й просто се мълчи.
В живота си тя никого не моли,
със реверанс ти път й направи!
Таня Мезева
