Албена Павлова: Гълъбина ми дава възможност да бъде абсолютно различна жена


Албена Павлова: Гълъбина ми дава възможност да бъде абсолютно различна жена
Снимка: Actualno.com/Тодор Маргаритов

В най-женския месец ви срещаме с една наистина вдъхновяваща дама - актрисата Албена Павлова. Зад красивите й очи можем да прочетем не само пълната й отдаденост на това, което прави, но и много житейска мъдрост.

Хващаме я на снимките на финалната сцена от 13-ти сезон на комедийния сериал "Столичани повече", от който актрисата е неразделна част вече близо 8 години. Тя споделя, че е много различна от героинята си Гълъбина, но именно затова тя продължава да бъде предизвикателство за нея, предлагайки й възможността да бъде абсолютно друга жена.

Сериалът "Столичани в повече" е единствената продукция, която е привлякла вниманието на 1 800 000 зрители. От март 2011 година до сега са заснети общо 170 епизода, което е равносилно на 70 пълнометражни филма.

Какво сподели Албена Павлова по този повод, за възможността да използваш женската си сила като двигател на процеси и други любопитни неща - четете в долните редове!

Последен сезон за сериала "Столичани в повече" или последен епизод за сезона?

Можех да се закълна, че 12-ти сезон беше последен, защото го и приключихме по този начин, но зрителският интерес се оказа толкова сериозен, че се наложи да заснемем 13-ти сезон, което за всички нас беше огромна изненада, при това много приятна. Подкрепата от зрителите към нас продължава да е толкова сърдечна вече почти 8 години.

Това си говорихме и с г-н Нейков (бел.ред. Любо Нейков), че през годините сериалът показваше доста емблематични неща за българското семейство. Вие какво мислите?

Не знам дали сте обръщали внимание, но някои от събитията в нашия сценарий изпреварваха истински исторически събития и политически ситуации, което показва, че той не само е емблематичен, а че по някакъв начин предизвиква историята. На моменти това е плашещо и създава огромна отговорност да внимаваш какво разказваш. Това говори, че през годините сме имали едни фантастични сценаристи с невероятен рефлекс към случващото се в България, невероятен усет за характера на българина и всичко, което го вълнува и начина, по който той реагира на случващото се. Много са били точни в създаването на персонажите. И според мен хората го харесват именно за това – защото те виждат реални лица, не виждат някаква фикция, измислени герои, а виждат абсолютно реални персонажи.

В това ли се крие големият успех на сериала?

Според мен да. На изключителната автентичност на написано и пълнокръвност на героите. Всичко това става освен с талант, с много любов. Тук е моментът да благодаря на нашите продуценти, защото по някаква магична причина успяват да съберат хора, между които възниква обич и доверие, а не просто добри колегиални отношения.

Хората ви познават и от много театрални постановки. Каква е разликата да се снимаш в сериал и да бъдеш на сцената?

Огромна. Несъпоставимо е. Изискват се съвършено различни умения в театъра и в киното или телевизията. В театъра има много по-задълбочен и последователен процес. Там имаш много време да откриваш героя си малко по малко. Да вървиш към него, да му придаваш плътност, автентичност, да приближиш себе си към него и него към себе си. Докато в нашия сериал и като цяло в киното сроковете са много по-малки. Нямат ги тези двумесечни репетиции, в които се подготвяш за героя си. Трябва да си тук и сега, да си мълниеносен в реакцията си, в истината, с която присъстваш също. Защото ако в театъра по-едрият, по окрупненият жест е добре дошъл, в киното и телевизията това е признак на фалш. Трябва да си максимално концентриран и пестелив и събран в изразните си средства и едновременно с това да можеш да си като огнестрелно оръжие, в мига, в който се натисне спусъка, ти да можеш да си в десетката.

В тази връзка – казахте, че трябва да си близък с героя си. Какво усвоихте вие от своята героиня в сериала за толкова години?

Много сме различни, може би поради тази причина ми е интересно да продължавам да бъда Гълъбина, защото тя ми предлага възможността да бъде абсолютно различна жена. Не просто като житейска съдба, а като мироглед, като женска позиция. Тя е много повече човек на нюансите, отколкото съм аз. Тя е човекът на втория план, но това те учи, че не е задължително да си в авангарда, да си във фронтовата линия, за да бъдеш генератор, за да бъдеш полезен, за да движиш действието на живота си. Можеш и да бъдеш относително казано периферен и въпреки всичко от теб да зависят неща. Тоест действието може да бъде тласкано напред не винаги и не само с една буквална активност, има и други средства, те са много женски, предполагам, които аз като човек не владея, но мисля, че моята героиня успя да възпита и тези качества във мен поне малко.

ДОЧЕТЕТЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ТУК!

Етикети:
Iwoman.bg

Още от В света на


Реклама

Не бих казал, че жените нямат характер - те просто всеки ден имат различен характер.

Хайнрих Хайне

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама