Немски изследователи изяснили, че често най-голямото дете в семейството има най-висок показател на IQ. При това при всяко следващо дете интелектуалният коефициент бил по-нисък от този на по-големите му братя и сестри, става ясно от статия в сп. PNAS.
В същото време учените не са установили различия в личностите на първите деца и техните братя и сестри, което ев разрез с хипотезата, че по-малките деца се явяват веселяци и екстраверти.
До подобни изводи учените стигнали, като изучавали резултатите от три различни изследвания, в които взели участие повече от 20 000 души.
Според изследователите разликата в интелекта се обяснява не с биологични фактори, а с психологията на възпитанието. В повечето случай по-малките деца получават повече свобода да се занимават с това, което искат. В същото време по-голямото дете е обект на по-строг контрол и го карат повече да учи, за да постигне успех.
Освен това изследователите смятат, че установените закономерности се обясняват още и с недостатъчното внимание от страна на родителите – в началото те отделят повече внимание на първото дете, а по-късно се "разкъсват" между децата, в резултат на което по-големите не получават пълноценна грижа.
И все пак учените са на мнение, че по-малките братя и сестри не бива да преживяват по този повод – разликите в нивото на IQ са едва няколко бала, а шансовете баткото или каката да са по-умни от тях са 6 към 10.
