История за доброто, вярата, надеждата и любовта


История за доброто, вярата, надеждата и любовта
Снимка: iStock/Guliver

Миналата година, точно преди любимия ми празник Коледа, се запознах с един истински човек. Ако някой ден и вие го срещнете, може би ще си кажете: "Просто един дрипав, беден старец, който рови в кофите за боклук. Тъжно, но не е единственият...” и може би ще го подминете.

Да, признавам си, понякога и аз правя точно това. Помагам с каквото мога на бедните, но не винаги имам тази възможност.

Онзи ден обаче, аз реших да спра. И за да съм честна, спрях, защото видях колко много котки се бяха събрали около стареца, а аз обожавам котки.

Ето и накратко разговора ми с "добрия старец”:

Когато се доближих до него, той ми се усмихна и каза:

"Живи и здрави да сте, децата ми!”

Тогава видях колко щастие и топлина се крие в усмивката му.

Той беше беден, със скъсани дрехи, мръсен, може би дори нямаше дом.. Какво го караше да се усмихва и то така истински? Всеки ден си сблъсквах с нацупени, студени лица, а неговото... то сякаш беше като слънце в мрачния ден.

Тогава го попитах (макар и малко глупав въпрос):

"Какво правиш тук дядо?”

"Храня котките, детето ми. И не само котките, а и кучетата.”

"Но защо? Те не могат ли да си вземат храна самички. Все пак живеят на улицата и знаят как.”

"Не могат, момиче. Тук всеки ден се изхвърлят чували с остатъци (наблизо има ресторант и българска кухня), но животните не могат да си ги отворят. Почват да се борят за храната и я успеят, я не. Аз им помагам.” – отвърна дядото отново с усмивка, докато позираше пред камерата.

Аз бях възхитена! Изпитах такова уважение към този беден, но богат в душата си човечец. Поздравих го и му казах, че ще е много хубаво, ако има повече добри хора като него. Споделих, че много обичам животните и си имам една котка у дома.

"Има много лоши хора по света, но има и добри, дете, бъди сигурна.

А това, че обичаш животните значи, че обичаш и хората. Ето това те прави добър човек. Моята професия (смее се) от няколко години е да храня животните. И те са живи същества, и те имат нужда от подкрепа и помощ. А ти, моето дете, от къде си?”

Започнах да му обяснявам, че съм от малък град, но съм дошла в по-голям, за да уча и съм останала да работя тук. Тогава той ме прекъсна:

"От България си, нали? Браво! Ето така отговаряй като те питат. Казвай "От България съм!” и бъди горда като го казваш!”

Накрая го попитах дали има какво да яде, а той ми отвърна с голяма усмивка:

"Имам дете, намира се... Ние хората все някак успяваме да оцелеем. А тези малки душици колко мислиш, че ще оцелеят в този голям свят, пълен с лоши хора? Ако няма кой да им помогне, няма как да оцелеят.”

Думите му ме накараха да се замисля, че ние, хората, сме едни доста егоистични същества. Нищо не ни струва да дадем от залъка си на друг човек или на животно дори, но въпреки това не го правим... Но защо? Просто не сме научени на добро...

"Бъди добра момичето ми! Жива и здрава бъди!” – това бяха последните думи на стареца с голямо сърце.

Почуствах се толкова добре, изпълнена с надежда, вяра и любов.

Надежда, че някъде там в мрачния свят има и усмихнати хора, които умеят да ценят малките неща в живота. Вяра, че все още има добри хора, хора с големи сърца, които споделят и малкото, което имат с другите, още по-нуждаещи се от тях. И любов, любов към света, към добрите хора, към днешния ден, към всичко онова, което имам, защото то не е никак малко!

Накрая дадох на "стареца с голямо сърце” сандвича си. Той ми благодари, отхапа и даде останалото на събралите се около него гладни котенца.

Разказвам ви тази история, защото казват, че по Коледа стават чудеса. И това е така!

Отворете сърцата си, бъдете добри, повярвайте в чудото, усмихнете се, помогнете на някой в нужда! Бъдете щастливи и раздавайте щастие!

И вярвайте, че доброто се връща!

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Семейство


Реклама
Реклама

Най-красивият грим за една жена е страстта.

Ив Сен Лоран

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама