Много родители се тревожат за вредите от социалните мрежи и прекомерното време пред екрана – но често е трудно да се намери точният баланс, който да подпомогне благополучието на децата. Здравните експерти и политиците от години настояват за въвеждане на възрастови ограничения и предупредителни етикети в социалните платформи, както и за забрани на мобилните телефони в училищата, заради опасенията, че прекомерното време онлайн може да навреди на психичното здраве на младите хора.
Според изследователи проблемната употреба на социални мрежи сред европейските тийнейджъри расте, а доклад на Световната здравна организация (СЗО) от по-рано тази година посочи, че дигиталната зависимост е сред водещите причини за самота сред младите хора по света.
Прекомерното време пред екрана означава по-малко физическа активност, нарушен сън, тревожност, депресия, стрес и социална изолация.
Още: Младите хорa почти не се движат заради технологиите
Децата често попадат в „порочен кръг“ – колкото повече време прекарват онлайн, толкова повече искат да останат там, обясни пред „Евронюз“ д-р Яна-Лина Керт, педиатър в Университетската болница в Дюселдорф, Германия.
Европа търси решения
Политиците вече обсъждат как да прекъснат този цикъл. През септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че се обмислят общоевропейски мерки за ограничаване достъпа на деца до социалните мрежи. Някои държави залагат на позитивни стимули, вместо на забрани. Швеция например въведе „карта за свободното време“ – държавна субсидия, която покрива част от разходите за спортни клубове или езикови курсове за деца на възраст между 8 и 16 години.
„Идеята е повече деца да имат смислено свободно време, което подобрява физическото и психичното им здраве“, каза Мадлен Ларшон от Шведската агенция за обществено здраве.
Още: Какво да правим, когато детето е пристрастено към технологиите
Ролята на родителите
Независимо от мерките, най-голямата отговорност остава върху семействата, отбеляза д-р Керт, която дава няколко практични съвета.
Давайте личен пример
Малките деца се учат чрез подражание – а възрастните често са „залепени“ за телефоните си. Керт препоръчва родителите съзнателно да намалят собственото си време онлайн, например да не проверяват пощата след вечеря. По-добре е семейството да постави общи цели за времето пред екрана, вместо просто да забранява устройствата на децата.
Поддържайте открит разговор
Пълните забрани върху социалните мрежи или видеоигрите могат да направят забраненото още по-привлекателно. Вместо това родителите трябва да разговарят с децата си по достъпен начин за това защо някои онлайн занимания са толкова интересни и какви рискове крият. Така те по-лесно ще приемат правилата – например забраната за телефон в леглото с цел по-добър сън. Д-р Керт препоръчва тези разговори да започват още около четиригодишна възраст.
Не всяко време пред екрана е вредно
СЗО съветва децата под пет години да прекарват не повече от един час на ден пред екран, а медицинските организации в Германия и Франция препоръчват децата до тригодишна възраст изобщо да не използват екрани. За по-големите деца правилата са по-гъвкави, но експертите са единодушни: колкото по-малко, толкова по-добре. Все пак има разлика между пасивното гледане и интерактивни, образователни игри, които стимулират мисленето и движението.
Запълнете времето заедно
Ограничаването на устройствата трябва да върви с нови занимания. Родителите могат да включат децата в избора – спорт, музика, танци, театър – дейности, при които телефоните остават настрана. „Лесно е да кажеш „прочети книга“ или „играй навън“, но децата се влияят от това какво правят техните приятели“, припомни Керт.
Грижата за психичното здраве и дигиталния баланс не изисква крайности – само последователност, пример и диалог. Така семействата могат да превърнат екрана от заплаха в инструмент, който служи на тях, а не обратно.
Източник: БГНЕС
