Много хора смятат, че ролята им на родител е да накарат децата да спрат да плачат. Да овладеят изблика на гняв. Да възстановят реда. Опитвате се да разговаряте, да отвличате вниманието, да подкупвате – какво ли не, само и само да се върнете към спокойствието. А когато нищо от това не помага, се чувствате като провал. Сякаш бъркате някъде. Сякаш детето ви е "счупено" или пък самите вие сте такива.
По-долу можете да намерите няколко съвета за един различен начин на общуване с детето, който зачита чувствата му, уважава етапите на развитието му и полага основите на емоционална интелигентност за цял живот.
Този метод не цели да контролира децата. Той се фокусира върху съвместната регулация – да бъдем спокойното и стабилно присъствие, от което те се нуждаят, докато нервната им система все още се учи как да се справя със силните емоции. Основната идея е проста: децата нямат нужда ние да "поправяме" емоциите им. Те имат нужда ние да бъдем с тях, докато преживяват тези емоции. Ето 5 съвета, които ще са ви от полза:
1. Избликът на гняв (истерията) не е проблем на поведението. Това е проблем на нервната система
Когато детето изпадне в криза, префронталната му кора – частта от мозъка, отговорна за логическото мислене и самоконтрола – спира да функционира ефективно. Детето не ви създава трудности нарочно; то самото преминава през труден момент. Детето не избира да бъде "трудно". То е напълно завладяно от емоциите си. И никакви убеждавания, заплахи или подкупи няма да помогнат, докато нервната му система не се успокои.
Още: Как да отгледате емоционално интелигентно дете: 4 грешки, които родителите правят от любов
2. Съвместната регулация предхожда саморегулацията
Очакваме децата сами да се успокояват, но те не могат – поне не и на този етап. Мозъкът им тепърва развива тази способност. Първо се нуждаят от съвместна регулация: възрастен, който е спокоен, присъстващ и стабилен. Когато регулирате собствената си нервна система, вие помагате на детето си да регулира своята. Спокойствието трябва да дойде отнякъде и то започва от вас.
3. Вашите собствени "спусъци" (емоционални тригери) също са част от уравнението
Вие също трябва да обърнете внимание на собствените си реакции. Какво ви изкарва от равновесие? Какво ви кара да викате, да се затваряте в себе си или да отстъпвате? Силните емоции на детето ви ще отключат ваши собствени непреработени преживявания и справянето с тези емоционални реакции е част от процеса. Не можете да създадете пространство за чувствата на детето си, ако не можете да направите същото за своите собствени.
Още: Как да реагирате правилно, когато детето ви не слуша
4. Целта не е послушно дете. Целта е емоционално интелигентен човек
Налага ни се идеята, че доброто родителство създава послушни деца. Целта всъщност не е дете, което никога не изпада в емоционален срив. Целта е дете, което с времето се учи да разпознава чувствата си, да ги изразява по подходящ начин и да се справя с тях. Това отнема години. Изисква търпение. И изисква родител, готов да работи върху себе си успоредно с детето си.
Изблиците на гняв няма да изчезнат. Но можете да подходите към тях по различен начин. Със спокойствие. С пълно присъствие. С разбирането, че детето ви не ви създава трудности, а самото то преминава през трудности. Няма да станете перфектен родител. Но ще ви помогне да бъдете родител, който наистина присъства за детето си.
