Новата 2025/2026 учебна година започва днес в над 2300 училища в страната, с около 57 000 първокласници, с общо над 716 00 ученици и с 95 500 учители.
"И в момента продължава записването на първокласниците, защото работи т.нар. Механизъм за обхват на децата в образователната система. Има деца, които още не са записани. Затова очакваме около 57 000 да бъдат първокласниците през новата 2025/2026 учебна година. Това е по-малко от предходните години, но е проекция на общите демографски тенденции", каза вчера министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в предаването "Неделя 150" по Българското национално радио.
Над 2300 училища в страната отварят днес врати, за да посрещнат учениците си. До събота в тях бяха записани над 55 000 първокласници, съобщиха от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН). Общият брой на учениците от първи до дванадесети клас, които ще прекрачат училищния праг, е над 716 000. В детските градини и в училищата ще работят над 95 500 педагогически специалисти, като от тях в училища са около 74 000, а в детски градини - около 20 000.
Новата учебна година започна на 1 септември и в 405 български неделни училища в 43 държави на шест континента, припомниха от МОН.
За идеята да не се учи на две смени и да се започват по-късно учебните часове
Основната предпоставка да се започва по-късно училище е да не се учи на две смени в училищата. "Преди осем години, когато започнахме да реализираме тази цел и да намаляваме броя на училищата на две смени, тези училища бяха 360. Сега са 226, а когато реализираме програмата, ще намалеят до 180. Това е втората програма за строеж и пристрояване, и построяване на училища", каза министър Красимир Вълчев.
По думите му училищата на двусменен режим намаляха и с регулирането на приема. Изследванията показват, че ако учениците стават по-късно, се подобрява тяхната мотивация за учене и образователните им резултати, отбеляза министърът.
Още: Учени: Децата, които носят униформи, не са достатъчно физически активни
"Най-големият проблем е в София и над 80 училища са на двусменен режим. Липсват терени, но работим за това да бъдат построени училища. Призовах училищата да разговарят с родителите и с педагогическите колективи дали е възможно да се започва по-късно училище, но това не е възможно, където се учи на две смени. Част от останалите училища, в които не се учи на две смени, са взели решения за по-късно започване на учебните часове", обясни министър Вълчев.
По-различно външно оценяване по математика за седми и десети клас
През новата учебна година в националните външни оценявания за седми и десети клас по математика ще има и задачи, интегриращи други предмети.
Министерството на образованието и науката публикува преди дни моделите на националните външни оценявания за учебната 2025/2026 година, съдържащи и примерни задачи.
Още: 5 неща, които децата НЕ учат в училище, а ТРЯБВА
Както и досега, тези изпити се полагат в края на четвърти, седми и десети клас, като целта е за диагностика на индивидуалните постижения и напредъка на учениците, и за мониторинг на образователния процес с цел подобряване на качеството на образованието.
При тазгодишните изпитни формати за четвъртокласниците няма промяна спрямо тези от миналата година. Същите остават и тези по български език и литература за седмокласниците и десетокласниците.
МОН вече представи публично примерни задачи за националното външно оценяване след седми и десети клас по математика, като в публикуваните модели са дадени и допълнителни, които да подпомогнат учениците.
В тестовете от националните външни оценявания за седми и десети клас по математика ще има шест задачи от природните науки, които учениците ще решават с математически знания. Заедно с тях общият брой на задачите в изпита от националното външно оценяване ще бъде 24 за седми клас и 18 за десети клас. За да се чувстват спокойни и да имат достатъчно време за осмисляне на условията на задачите, времето за работа ще бъде увеличено с 15 минути за седмокласниците (така изпитът ще бъде с обща продължителност от 180 минути), а за десетокласниците - с 30 минути (общото им време ще бъде 120 минути).
Шестте задачи от природните науки ще включват базови знания и компетентности, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и от "Човекът и природата" за седмокласниците. От учениците няма да се изискват сложни понятия, нито необходимост да се наизустява теорията по съответните предмети, а решаване на практически задачи, които ще са им нужни и полезни в живота.
Изпитът по математика си остава такъв, но в него ще се изискват основни понятия от природните науки - какво е мощност, напрежение, киселинност, ват, киловатчас, волт или pH. Това са практически неща, които трябва да се знаят, но няма да се изисква да се дават дефиниции, няма да се изисква нито един физичен закон и нито една химична формула, увери образователният министър. Нашата цел е учениците да научат основните неща с разбиране и ми се иска родителите да видят тези задачи, които сме публикували. До края на месеца ще има цяла директория в сайта на МОН и да се види, че това са лесни задачи и няма смисъл от частни уроци, обясни министър Красимир Вълчев.
Ще има електронни здравно-профилактични карти за децата и учениците
Всички деца и ученици, които са минали профилактични прегледи след 1 януари 2025 г., не е необходимо да правят нови преди 15 септември. Това беше съобщено в началото на септември на брифинг след заседанието на Министерския съвет на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, министъра на здравеопазването доц. Силви Кирилов и на министъра на електронното управление Валентин Мундров. Те заедно обявиха създаването на електронни здравно-профилактични карти за децата.
Улеснението за родителите е, че няма да е необходимо да се носят на хартия в образователните институции, както и да посещават личните лекари преди началото на учебната година. Профилактичните прегледи обаче остават. Ако не са извършени от началото на тази година, трябва да се направят до 30 септември. Здравните специалисти ще имат електронен достъп до информацията от здравната карта, но само за децата и учениците от съответната детска градина и училище.
В картите ще се съдържа информация за здравословното състояние на децата и учениците - ръст, тегло, алергии, наличие на определени заболявания, актуален имунизационен статус.
Към училищата функционират около 1801 здравни кабинета. Те ще бъдат с 31 повече тази учебна година. В детските градини ще са с 52 повече - общо 1629.
Министър Красимир Вълчев подчерта тогава, че политиката и на двете министерства - на образованието и на здравеопазването, е да се разширява финансирането и броя на здравните кабинети, за да се осигури грижа за здравето на децата и учениците.
Още: Полезно за родители: Как да избирате дрехи за децата
Графикът за учебното време и ваканциите през новата учебна година
Министерството на образованието и науката утвърди в края на август графика за учебното време, който беше публикуван преди това за обществено обсъждане. Както МОН първоначално предложи, почивни за ученици и учители ще са дните от 31 октомври до 3 ноември, включително.
Одобрени бяха и останалите предложения в проекта на министерството за разпределение на учебните и неучебните дни. Коледната ваканция ще бъде от 24 декември до 4 януари, включително, а пролетната за учениците от първи до 11-и клас от 4 април до 13 април. За бъдещите абитуриенти ваканцията ще започва малко по-късно - на 8 април.
Почивката между двата срока ще бъде три дни - от 31 януари до 2 февруари, включително. В графика е предвидено 2 март (понеделник) да бъде неучебен ден. Той ще се слее с националния празник 3 март и ще се получат четири неучебни дни за учениците - от 28 февруари до 3 март.
По традиция неучебни ще са дните на матурите. Предвижда се на 20 май да е задължителният държавен зрелостен изпит по български език и литература, а на 22 май - втората матура. По предложение на директорите, за да не се нарушава учебният процес за цяла седмица, неучебни ще са и дните на матурите, и на националните външни оценявания в седми и десети клас - 17 и 19 юни.
От МОН припомниха тогава, че по инициатива на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев бяха приети промени в Наредбата за организацията на дейностите в училищното образование, които позволиха по-гъвкаво разпределение на учебното време и осигуряване на по-ползотворна почивка на учениците и педагогическите специалисти. Благодарение на промените се прекрати практиката междусрочната ваканция да бъде единичен ден в средата на седмицата.
Източник: бТА
