"Ставри и Прокопи" - приказки за лека нощ за пораснали деца

  • Дата: Снимки: Издателство "Хермес"
Дата: 27.11.2019 Снимки: Издателство "Хермес"
Iwoman.bg

Много неща могат да обединят строител, художник и физик, освен това, че са семейство – общи приятели, пътешествия, интереси към изкуство. Или една книга, в която да вложат свои опит и знания, преживявания и хобита. В нея приказките за лека нощ са се превърнали в разкази за възрастни, а нашият свят изглежда по-различен в чуждите очи. Автор е Ана Стоилова, а илюстрациите са дело на Мая Лилова и Беа Лилова.

"Ставри и Прокопи" събира различни и забавни разкази, придружени с красиви илюстрации. Как се родиха Ставри и Прокопи и как стигнахте до идеята разказите да се превърнат в книга?

Ана Стоилова: Ставри и Прокопи са наши стари познати. Преди около петнадесет-двадесет години, когато Мая и Бела бяха деца, заедно измисляхме истории за лека нощ и главни герои в тях бяха две бездомни кучета. Странните имена бяха харесани от някакви избирателни списъци и вечерно време се забавлявахме с весели истории, които вече не помним. После децата пораснаха, приказките за лека нощ отстъпиха място на други интересни неща и Ставри и Прокопи бяха забравени.

Преди около две години Мая ми предложи да участвам с разказ в сборник, който щеше да бъде издаден в САЩ. Пошегувах се, че ще напиша разказ за Ставри и Прокопи, и идеята ми беше приета. Ставри и Прокопи се завърнаха. Скоро след това ми се прииска да им разкажа друга история за тях. После трета. Първи читатели и критици бяха съпругът и дъщерите ми. Те ме поощриха да продължа, въпреки моята несигурност в качеството на написаното.

Мая Лилова: За мен идеята да направим книга изглеждаше като най-логичната следваща стъпка – независимо дали ще бъде прочетена, най-вече за удоволствие. Разказите ми изглеждаха добри и пълни с моменти, които ми се искаше да нарисувам.

Беа Лилова: Имам чувството, че стана почти на шега – появиха се дванайсет истории, които се развиват в рамките на една година. След това решихме да направим илюстрации и докато се усетим, се получи цяла книга.

А: Разказите се получиха като приказки за лека нощ за деца, които вече са пораснали. В тях заложих сериозни теми, като за възрастни хора. Главните герои са кучета и ги използвах заради възможността да се погледне на тези теми по друг начин, понякога обратен на нашия, човешкия. Мисля, че е хубаво да намираме начин да погледнем на живота си с чуждите очи. Ако нещо е важно за нас, за друг то може да е незначително. И обратното. Това може да ни спести ненужни драми. И да ни научи да ценим чуждото мнение, колкото и странно да е то понякога. Подходих със закачка към всяка тема, без драматичност. Героите ми не са обременени от общоприетите правила и това им дава възможност да действат според своите представи за добро.

Илюстрациите към текста са направени с интересна техника, комбинираща фотография и илюстрация. Разкажете ни повече за нея.

М: Изборът на тази техника ми изглеждаше логичен. Местата, на които се развива действието, са вдъхновени от истински места, типични градски. Освен възможност за повече работа в екип по забавен проект, в който всички искахме да участваме, това беше и възможност за мен да експериментирам с нов начин на илюстриране. Научих много и ми беше приятно.

Б: Тази техника наистина беше най-логичният избор. Беше чудесно, че успяхме да комбинираме професиите и хобитата си по такъв начин. Част от снимките дойдоха от архива, но се налагаше да се направят и немалко нови. Определено представляваше предизвикателство, но и удоволствие да снимам с конкретна цел и с оглед на това как снимките ще се комбинират с илюстрациите.

Може да се каже, че тази книга е семеен проект. Как протичаше работата ви? Срещнахте ли някакви трудности докато се сработите?

А: Да, книгата е изцяло семеен проект. Десет от разказите са мои, Мая и Бела написаха по един, които наместих в хронологията. Заедно работихме по цялостната концепция за обединени разкази. Всеки от нас има знания в различни области и събрахме всичко на едно място. За да приведем разказите в подходящ за издаване вид трябваше да научим и нови интересни неща, които излизаха в процес на работа. За мен беше забавно, не е имало никакви трудности.

М: Работата заедно всъщност беше изключително приятна. Единствените конфликти бяха между екипа и материала – много неща правихме за първи път, но подходихме с желание и енергия. Всеки донесе собствения си опит и мнение и направихме проект, от който сме доволни и който бихме искали да покажем.

Б: Трудности в сработването не е имало. Дори бих казала, че работата в екип даде възможност всичко да бъде разгледано от различни гледни точки, което помагаше да стигнем до най-добрия вариант. Свършихме много работа, но всичко е направено с удоволствие.

Главните герои в разказите са животни. Самите вие имате ли домашни любимци и включили ли сте някои от тях в книгата?

Б: Почти всички герои, както животните, така и хората, са базирани на реално съществуващи. Някои са наши приятели и техните домашните любимци. От нашия дом в книгата представяме Силвия – котката, която ни удостоява с величественото си присъствие близо двадесет години. За мен това е откакто се помня. Имали сме и други домашни любимци, но Силвия е единствената константа.

М: Аз смятам, че голяма част от характера на Силвия е пренесен в книгата. Ако можеше да говори, според мен щеше да звучи точно така. Никога не сме имали куче, но сме познавали много от тях. Така че героите – животни водят своето начало от истински такива, всеки с оригиналния си нрав.

А имате ли си любими герои или разкази, които носят по-специално значение за вас?

А: Аз нямам специално отношение към никого от героите. У всеки от тях съм се опитала да неглижирам недостатъците, но без да ги скривам, и съм изнесла напред доброто и симпатичното. Може да се каже, че имам по-специално отношение към разказите, в които използвам северозападен диалект. Това е езикът на моето детство и ми носи хубави спомени. Често този диалект е приравнен с грубост и цинизъм, но аз мисля, че с него може да се опише нещо красиво или да се разкаже весела история.

M: Любимите ми разкази са тези, в които присъстват фантастични и научно-фантастични елементи. Макар че чета различни жанрове, имам специално отношение към фантастиката и магическия реализъм, а те присъстват на места в книгата. Така се случи, че любимите ми илюстрации също са от тези разкази.

Б: Всички разкази и героите в тях са създадени с много любов и не мога да кажа, че някой ми е любим. Естествено, имам известен афинитет към моя разказ – той ми даде възможност да представя място, което ми е много близко до сърцето. Опитала съм се да предам част от спокойствието и красотата му – надявам се и читателят да го усети.

Въпреки избора на герои, споделяте, че за вас темата за бездомните животни не е в основата на книгата. Какво е всъщност посланието, което искахте да предадете чрез нея и чрез тези персонажи?

А: Една от поставените теми е за бездомните животни, но тя си има своята обратна гледна точка – бездомните ми герои са свободни в действията си. Един от тях избира тази свобода и обяснява на хора, че сега животът му ще е нов и интересен. Но хората, уви, не разбират какво им казват животните.

Не искам да се ангажирам с послания и сериозни изводи в книгата. Това са просто забавни приказки на сериозни теми за пораснали деца. Читателят може да се посмее на някои места, а на други да се натъжи за кратко. Иска ми се да се той да се забавлява с тази книга така, както ние, докато я правихме.

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.