8 въздействащи цитата от "Любов по време на холера"

  • 8 въздействащи цитата от
    Дата: Снимки: iStock/Guliver
Дата: 19.03.2020 Снимки: iStock/Guliver
Iwoman.bg

Заради наложените мерки с цел намаляване на разпространението на коронавируса трябва да си стоим вкъщи. Защото е важно да сме социално отговорни! И тъй като имаме достатъчно време за четене, си припомняме една класика. "Любов по време на холера" от Габриел Гарсия Маркес разказва за един мъж, който никога не губи надежда и в продължение на повече от 50 години очаква да се събере с първата си любов, преминавайки през най-различни премеждия и препятствия.

Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов.

Ето 8 силни цитата от романа на колумбийския писател:

"Беше година на ожесточено влюбване. Нито тя, нито той имаха друг живот, освен да мислят един за друг, да се сънуват, да чакат писмата си с такова вълнение, с каквото ги пишеха. Нито веднъж през тази безумна пролет, а и през цялата година не им се удаде случай дума да си кажат. Нещо повече: от деня на първия им разговор до деня, в който той повторно ѝ заяви своята решимост, половин век по-късно, никога не бяха имали възможност да се видят насаме и да говорят за любовта си."

"Съвсем различен би бил животът за двамата, ако навреме бяха узнали, че по-лесно се избягват големите брачни катастрофи, отколкото дребните неприятности на ежедневието. Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо."

"Те сякаш бяха прескочили трънливата голгота на съпружеския живот и бяха стигнали направо до същината на любовта. Живееха тихо като двама стари съпрузи, помъдрели от живота, прескочили капаните на страстта, отвъд бруталните подигравки на илюзиите и безплодните разочарования – бяха стигнали отвъд любовта."

"С течение на годините двамата по различни пътища бяха стигнали до мъдрия извод, че нищо на този свят не е толкова трудно, както любовта - иначе и не биха били в състояние да живеят заедно, нито да се обичат."

"... едно от най-присъщите ни достойнства е срамът от собствените ни злочестини."

"Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота."

"Беше още твърде млад, за да знае, че паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите, и че благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото."

"Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо."

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.