Ивайло Христов е завоювал отдавна своето място в сърцата на българската публика, проследила ролите му в киното, на театралната сцена, режисьорските му творби. За няколко поколения възпитаници на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" той е любим преподавател, ментор и приятел. С дългогодишна кариера, изградена с последователност, художествена смелост и гражданска позиция, той очарова зрителите с характерния си фин психологизъм и силно присъствие.
Фотограф: Венета Паунова
Завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Сашо Стоянов, Христов посвещава значителна част от професионалния си път на театралната сцена и на киното. Като режисьор печели признание с филми, които съчетават хумор, социална чувствителност и дълбок човешки поглед, сред които се откроява "Каръци", отличен с множество национални и международни награди.
Още: 12 филма влизат в конкурса за късометражен филм на 30-ия София Филм Фест
В своята преподавателска работа Ивайло Христов остава верен на принципите за искреност и професионална дисциплина, като вдъхновява нови поколения актьори със своя опит, отдаденост към изкуството и уважение към публиката. В неговата работа присъстват внимание към детайла, искреност в изразяването и стремеж към автентичност.
Фотограф: Венета Паунова
Следва част от специалния текст, който ще бъде публикуван в каталога на 30-ия София Филм Фест, подготвен от киноведа Петя Александрова в навечерието на връчването на Наградата на София на обичания български актьор.
"С житейското помъдряване и натрупан опит почти неизбежно се появи и изкушението за авторство. Заклет читател и син на учителка по литература, майстор на лакардиите и шегите, които обаче сипе пестеливо – как да не пожелае да разкаже историите си? Ръководител на класове в НАТФИЗ и сам чувствително попиващ от околните с умение за импровизация – как да не поиска да управлява процеса? И Ивайло Христов се обърна към режисурата, предизвикателство за умните актьори, и към препъникамъка на сценаристиката, които преодоля с лекота, топлота и усмивка, без да спестява социалните нотки във филмите си – първо с "Емигранти", 2002 (заедно и по сценарий на Людмил Тодоров), после вече самостоятелно с "Приятелите ме наричат Чичо", 2006; "Стъпки в пясъка", 2010; "Каръци", 2015; "Страх", 2021; и "Любоф", 2025. Не направи грешката да поеме главните роли в авторските си филми, опря се основно на черно-бялото изображение и умела операторска работа (Емил Христов, сега и Орлин Руевски), интегрира свои и чужди талантливи студенти и алумни. Така Ивайло Христов умело дирижира набор от теми и емоции, близки и познати на съвременника ни - миграция, неадаптивност, периферност, копнеж, неосъщественост. Те обаче неизменно откликват в сърцето заради простичкото си, но непренебрежимо достойнство – хуманност. С любов и нежност към герои и публика, подправени с щипка незлоблив хумор."
Петя Александрова
Още: Шест от филмите в Международния конкурс на 30-ия София Филм Фест
