Сексапилната кинозвезда от 50-те и 60-те години, а днес самоотвержена защитничка на животните, живееща в изолация Бриджит Бардо навършва в неделя 80 години.
Тя обяснява, че разделя живота си на две части. "Първият живот ми позволи да успея във втория. Ако не бях Бриджит Бардо и известна по целия свят, никога нямаше да мога да направя и една десета от това, което правя за животните", каза бившата актриса, която навремето допринесе доста за сексуалното разкрепостяване в един силно пуритански свят.
Kъсайки с буржоазното си семейство, Бaрдо пробива в киното, след като е учила за танцьорка. През 1956 г. тя прави големия си пробив в киното с участието си във филм, който е създаден специално за нея от съпруга й - режисьора Роже Вадим: "И Бог създаде жената".
В него тя танцува горещо, страстно и сексапилно мамбо, по време на което цепката на дългата й пола се отваря догоре - сцена, която предизвиква скандал. Филмът е забранен в някои американски щати.
Митът обаче се ражда и Бриджит Бардо е определена като най-красивата жена на света. Все повече жени започват да имитират нейния маниер и освободеност. За някои нейното смущаващо поведение, разпалващо въображението на мъжете, е дяволско, а други го намират за неустоимо.
Като писателката Симон дьо Бовоар например, която пише за Бриджит Бардо: "Тя ходи с боси крака, обръща гръб на елегантните тоалети, на бижутата и парфюмите. Тя прави онова, което й харесва и това е, което е смущаващо".
Нейният чар на лолита и неудържим сексапил й костват обаче личния живот. Тя е преследвана от орди любопитни фотографи, които искат да са свидетели на всеки миг от живота й. Четирима съпрузи, раждане на дете, което не иска, множество раздели и няколко опита за самоубийство - цената на нейната слава. Изчерпана и уморена от тази известност, Бриджит Бардо слага рязко край на своята кинематографична кариера през 1973 г., когато се посвещава изцяло на животните след като е видяла репоргаж за лов на тюлени. Тя живее и до днес двете си имения в двата края на Франция, и двете - далеч от погледите на любопитните.
Отдадена е изключително на фондацията си за защита на животните, която създава през 1986 г. "Не виждам почти никого", "не ходя на фризьор", но съм борбена. Човек не трябва да е пасивен в живота си. Трябва да служи на нещо", казва тя.
Сред нейните малки войни са тази за прекратяване на ритуалното клане на животни, затваряне на кланиците за коне, защита на слоновете в Африка, защита на танцуващите мечки и много други. В късните си години тя застава на крайнодесни позиции и е близка с Марин льо Пен, която подкрепи на изборите за президент през 2012 г. Нейни крайни изказвания за хомосексуалистите, имигрантите, мюсюлманите й носят пет присъди за подклаждане на расова омраза.
Източник: БГНЕС
