Отиде си известната италианска актриса Клаудия Кардинале, предаде Франс Прес. Икона на киното от 60-те години, тя почина на 87-годишна възраст в региона на Париж във вторник, съобщи нейният агент пред AFP. Родена в Тунис, Клаудия Кардинале е работила с някои от най-големите имена, сред които Лукино Висконти, Федерико Фелини, Ричард Брукс, Анри Верней и Серджо Леоне. Кардинале очароваше публиката по целия свят с чувствения си поглед, който я превърна в муза на Лукино Висконти и Федерико Фелини.
Посещението ѝ в България
През месец октомври 2015 година посещава България по повод премиерата на българския филм „Имало едно време един уестърн“ ("Twice upon a time in the West") на режисьора Борис Десподов, в който актрисата играе себе си. По време на посещението си в България получава титлата „доктор хонорис кауза“ на Националната академия по театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов".
С ярката си красота и дрезгав глас Кардинале не само очарова най-големите италиански режисьори, но и играе редом с повечето от водещите мъже на своето време - от Бърт Ланкастър до Ален Делон и Хенри Фонда. Тя почина на 87-годишна възраст в Немур, близо до Париж, в присъствието на децата си, съобщи агентът ѝ за AFP. „Тя ни оставя наследството на една свободна и вдъхновена жена, както като жена, така и като артистка“, каза Лоран Саври в свое послание.
Трудният път към славата
Родена в Ла Гулет, близо до Тунис, на 15 април 1938 г., от сицилийски родители, животът на Кардинале вече бил обърнат с главата надолу на 16 години, когато спечелила конкурс за красота. Наградата „Най-красивата италианка в Тунис“ ѝ донесла пътуване до кинофестивала във Венеция, където веднага привлякла вниманието и, неохотно, се отказала от плановете си да стане учителка.
„Всички режисьори и продуценти искаха да правя филми, а аз казвах: „Не, не искам!“, разказа Кардинале. В крайна сметка баща ѝ я убедил да „опита с това кино“.
Това, което се превръща в приказна кариера, започва като кошмар. Като тийнейджърка е изнасилена от филмов продуцент и забременява. С малко възможности по това време, тя взема трудното решение да отгледа сина си Патрик и да се опита да „спечели прехраната си и независимостта си“ от киното, въпреки че никога не е искала да се занимава с филми.
„Направих го за него, за Патрик, детето, което исках да задържа въпреки обстоятелствата и огромния скандал“, каза тя пред френския вестник „Le Monde“ през 2017 г. „Бях много млада, срамежлива, пуританска, почти дива. И без никакво желание да се излагам на снимачните площадки“, разказва по-късно тя.
Успехите ѝ в киното
От този момент нататък нямало връщане назад – Кардинале била погълната от златния век на италианското кино, въпреки че не говорела и дума на италиански, а само френски, арабски и сицилиански диалект. На 20 години „станах героинята на една приказка, символ на страна, чиито език едва говорех“, написа тя в автобиографията си от 2005 г. "My Stars".
Гласът ѝ трябвало да бъде дублиран на италиански, докато не изиграла роля във филма на Фелини "8 ½" (1963), спечелил "Оскар", когато известният режисьор настоял да използва собствената си гласова изразност.
Същата година, на 25 години, Кардинале снима едновременно епичната драма на Висконти Леопардът и сюрреалистичния хит на Фелини "8 ½".
„Висконти искаше да съм брюнетка с дълга коса. Фелини искаше да съм блондинка“, сподели Кардинале.
Критиците я нарекли „въплъщение на следвоенния европейски гламур“ и тя била позиционирана така както на екрана, така и извън него. „Сякаш ѝ бе наложена сексапилността“, писаха от „Гардиън“ през 2013 г.
Холивуд и международен успех
Прегърната от Холивуд, където отказвала да се установи трайно, Кардинале имала голям успех с "Розовата пантера" на Блейк Едуардс с Питър Селърс, после с "Циркът" на Хенри Хатауей с Рита Хейуърт и Джон Уейн.
„Най-добрият комплимент, който някога съм получавала, бе от актьора Дейвид Нивън по време на снимките на „Розовата пантера“, спомня си актрисата. Нивън казал: „Клаудия, заедно със спагетите, ти си най-голямото изобретение на Италия“.
Отказвайки пластични операции, тя продължила да играе дори в 80-те си години, включително в "La Strana Coppia", женската версия на Странната двойка на Нийл Саймън в театъра Аугустео в Неапол.
