На пръв поглед е толкова лесно да започнеш да говориш за дизайнера на обувки Георги Методиев по-познат като Джио Диев, но това далеч не е така. Джио е кълбо от емоции, страст, живот, история, мечти и ти се иска да кажеш всичко веднага и на мига. И все пак, той е изключително земен и дори изненадващо откровен и топъл в разговора ни, който проведохме в бутика му на булевард Витоша, по време на тридневното намаление в началото на декември. Интервюто ни тръгва леко и приятно, сякаш се познаваме от години и преминава по-скоро в лежерен петъчен следобед.
Джио живее някъде между Ню Йорк, Италия и България и това май не го притеснява. Самият той нарича живота си дрога, която го прави силен и цял. Въпреки че домът му е основно в Ню Йорк, той не прекарва особено голяма част от време си там, а по-скоро в Италия, където е фабриката за обувките му. В България мислехме, че пътува рядко, въпреки че има бутик, но се оказва, че това далеч не е така. Тук той работи с български фотографи и стилисти за рекламните си кампании, защото вярва, че трябва да подкрепя българските таланти. А те не са никак малко и изобщо за подценяване. Джио, въпреки че не звучи никак по български, е псевдоним на един голям българин, който наистина се гордее от този факт. Може би именно за това никъде не казва, че е американски дизайнер на обувки. Той е български дизайнер, който прави обувки за чудо и приказ, носени от цял Холивуд. Мадона, Брук Шийлдс, Кейти Холмс, Дженифър Лопес, Кери Уошингтън, Джулия Стайлс, Джулия Робъртс, Росарио Доусън, Роуз Бърн са малка част от звездите, които предпочитат обувките му за червения килим, снимки или в ежедневието си. Колко прекрасен повод за гордост си имаме!
Един истински талант, който ни зарежда с очарованието си, любопитния си поглед и страстта, с която говори за работата си. Но кариерата му не е просто бачкане от 9 до 5, а начин на живот, който продължава 24 часа 7 дни в седмицата. Вече знаем защо Джио е постигнал такъв голям успех… той прави това, което обича и го прави с много положителна енергия, ентусиазъм и любов към живота.
Разкажи ми как започна да се занимаваш с мода и как се захвана точно с обувки?
Джио: Моята кариера винаги е била в модата. Вече 14 години се занимавам и от малък съм визуална личност. Започнах в дизайн на опаковката в Шанел, след това се прехвърлих в ПР и Маркетинг, което много ми хареса, защото аз съм социално животно, както обичам да казвам. Обичам хората. Но винаги имах страст към обувката, тя за мен е една скулптура. В един момент осъзнах, че искам да се занимавам с това и напуснах работата си в Долче и Габана, където имах една сигурна кариера и път на развитие. Но поех този риск да започна собствена марка, която вече почти 4 години съществува.
Това е страхотно, имайки предвид една статистика, която гледах по телезията, че масово младите хора не искат да бъдат предпримачи, а искат да си кютат на сигурно в някоя фирма.
Това е ужасно тъжен факт, защото младите трябва да бъдат смели и да предприемат нещо. Времето за грешки и проби е в младините, тогава поемаш рискове и това е начинът тази държава да се развива. Когато си предприемач, имаш тази задача да мислиш, да създаваш, да си отговорен.
С молив и хартия ли обикновено започва процесът за създаване на обувка?
Абсолютно. Понякога е дори малък елемент, който рисувам. Започвам като детайл, а после го поставям в обувката. Имах един чифт, вдъхновен от клавиши на пиано. Представи си белите и черните клавиши, които станаха на сандал. Но този сандал като го погледнеш, не може да свържеш идеята с пианото. По принцип не харесвам буквалната препратка. Това за мен е мързелив дизайн, много е важно да го развиеш. Обичам, когато има референция, но не и буквализация. Аз не правя играчки, те не са украшение, а искам да се носят.
Винаги ли има замисъл зад всяка обувка?
Тези обувки, които са символ на марката ми са символно натоварени. Няма нищо случайно, което правя. Всичко е скицирано и дълго усъвършенствано. Например, имам една обувка с метал акцент. Този метален детайл е вдъхновението ми от картина на японски художник, който беше изрисувал бурна вълна. Обичам Япония и културата на тази страна, така че много акценти в обувките ми са вдъхновени именно от Изтока.
А какво стои зад иконичния чифт “Никко”?
Джио: Тази обувка се появи точно, когато започвах марката. Тогава бях на посещение отново в Япония, в един малък будистки град “Нико”. Той се намира на 100 километра от Токио и много ме впечатли със спокойствието си. Идеята всъщност дойде от самурайския меч, който е загатнат в тока.
Обувката “Nikko”
Това всъщност са обувките, които Мадона избра за филма си „The Secret Project Revolution”?
Мадона, Кери Уошингтън…
Какво е усещането именно Мадона да ти носи обувките? Как се случи цялата връзка? Невероятна чест. Тези обувки са правени специално за нея. Моделът съществуваше, но тогава тя снимаше филм със Стивън Кайн в Аржентина и ми се обадиха, че искат да направя нещо специално за нея, защото този модел тя много харесва. Направих ги в черен лак и бяло злато и ги изпратихме заедно с 20 други чифта. Но това беше процес, защото при нея нищо не се случва случайно. Т.е. Мадона не е отишла в бутика ти да си ги купи? О, не. Всичко е планирано от голямата й армия, с която се работи много професионално. За мен е голяма чест като дизайнер, че тя избра мен, защото все пак Мадона е човек, който може да има всичко и да работи с когото и да е, така че съм безкрайно щастлив. Какво научи за себе си през този път? Откри ли нещо непознато в себе си? Че съм неразрушим. Колкото и рискове да поемам, изпитания, проблеми, това не ме отказва. Хората, които не успяват, са хората, които се отказват.
Това ли е формулата на успеха ти?
Да, мисля, че да. Колкото и отрицателни отговори да получаваш, колкото и грешки да правиш, ставаш, продължаваш и мислиш други решения. Ако къщата е затворена, ако трябва да вляза през прозореца, ще го направя. Виждам интелигентни и талантливи хора, които се отказват много бързо. Въпросът е да не се отказваш. Стремежеът понякога трябва да е по-силен от всичко останало.
Ако не беше дизайнер, с какво щеше да се занимаваш?
Сигурно щях да бъда режисьор. Обожавам киното и да чета истории. Вдъхновявам се от житейски истории, затова чета много биографии. Интересен ми е пътя, всяка една икона е бил обикновен човек.
Кое би пренесъл от България в чужбина?
Джио: Българската инатливост. Минали сме през какви ли не трудности и пак оцеляваме. Ние сме като вода, тя винаги намира път. Това ни е силното качество и този стоицизъм е положителен.
А от чужбината в България?
Позитивността. Това е най-важното нещо. Забелязвам, че дори и младите първо гледат да кажат негативното. Аз и по себе си го виждам и ми трябваха години да се променя. Вече първо гледам плюсовете и после минусите. Това, което харесвам на американците е, че за тях чашата винаги е пълна.
Прочетете цялото интервю в hashtag.bg
