Изповедта на Виктория: Какво се случи с тялото ми след пролетен детокс


Изповедта на Виктория: Какво се случи с тялото ми след пролетен детокс
Снимка: iStock/Guliver

Преди месец, още с първите слънчеви лъчи, се погледнах в огледалото и определено не се харесах. Опитах се да вляза в пролетните си рокли и панталони. Не успях. Започнах трескаво да търся диети и упражнения, за да успокоя съвестта си, че правя нещо, макар и само пред компютъра. Докато се лутах сред всички хранителни режими, обещаващи поне 5 килограма за 3 дни, се натъкнах на 10-дневен пролетен детокс. Той не обещаваше нищо повече от „прочистване“ на организма и точно това ми хареса. И така, моето 10-дневно приключение започна.

Още преди бляскавия старт трябваше да си дам сметка какво не е наред с мен и моите навици. И ето ме там, на дивана, болезнено откровена пред собствената си съвест – твърде много вино, вечери, прекарани до късно пред компютъра, огромни дози кофеин преди работа, хапване на крак и разбира се, срината имунна система. Без много да му мисля, реших да не се чувствам виновна, защото от утре съм нов човек. Ах, колко често съм го казвала...

7 часа сутринта, алармата звъни. Ставам едва, едва и първото нещо, което правя, е да си сипя чаша вода с няколко резенчета лимон. Все още не съм запомнила всички тънкости на детокс програмата си, затова си записвам на лист. Най-хубавата част – имам право да ям!

Е, разбира се, не каквото си искам, но все нещо ще си хапвам. За съжаление, трябва да се откажа дори от любимите си безглутенови храни – киноа и кафяв ориз. Остават ми суровите зеленчуци (неовкусени, разбира се) и плодове, като втората група е забранена след 14 часа на обяд, защото има твърде много захар, пък била тя и плодова. Забравих да спомена, че имам право на 1 картоф веднъж на 3 дни.

Първият ден ми се стори истинско китайско мъчение. С изненада установих, че всеки следващ е все по-лесен. Дори сутрешната чаша кисела вода и горчив зелен чай започнаха да ми стават приятни. Превърнах се в истински специалист по смутитата – зелени, оранжеви, жълти, червени, правих ги все по-вкусни и с все по-голяма въображение.

Крайният резултат обаче беше повече от задоволителен и всички саможертви си заслужаваха. Не бях отслабнала кой знае колко, но за мен беше достатъчно, че отново се намъкнах в пролетните си одежди. Останалите ползи са къде-къде по значими. Кожата ми стана гладка и мека, досущ като бебешка. Подуването на корема вечер остана само лош спомен. Започнах да спя дълбок 8-часов сън, а сутрин се събуждах без нужда от кафе. И най-важното – всички приятели усетиха разликата, казвайки, че изглежда спокойна, отпочинала и ведра!

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Здраве


Реклама

В човешкото сърце винаги остава поне една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва.

Самуил, Димитър Талев

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама