Българка пътешества в тъмните светове на Южна Америка


Българка пътешества в тъмните светове на Южна Америка
Снимка: Личен архив

Едно дългоочаквано пътуване до Южна Америка, среща с екзотичната, привличаща, но понякога и малко плашеща култура на Бразилия, Аржентина, Чили, сблъсък с различни нрави и обичаи, различни разбирания и светоглед. И допир до изпълнената с премеждия съдба на едно латиноамериканско семейство.

Истинска история разказва Таня Глухчева в книгата си "Да пътуваш в петък 13-и". Читателят се запознава с най-големия брат, избягал преди години от диктатурата на Пиночет и от непрестанната заплаха от затвор, тегнеща над главата му, с ревнивата и нестабилна сестра, която не изпуска от поглед мъжа си и живее в постоянен страх, че някоя друга жена ще й го отнеме, с мащехата, която е отказала да се грижи за децата, които не са излезли от нейната утроба, с ограничените и потиснати жени, които са посветили целия си живот на задоволяването на мъжките капризи, с разглезения по-малък брат, играещ ролята на латиноамерикански мачо, и с много други персонажи, допълващи разноцветната палитра на тези чудати образи.

Дълбоко пазени тайни излизат наяве, човешкото лицемерие и дребнавост свалят маските на благоприличието и се разкриват в цялата си грозота, но все пак насред жестокостта и злобата продължават да виреят и благородството и честността.

В крайна сметка физическото пътуване се превръща в основен катализатор на духовно съзряване и проглеждане за житейските истини.

Таня Глухчева е родена през 1986 г. в София. На пет години заминава със семейството си за Канада, където израства сред хора от различни култури. Силен отпечатък оставят у нея латиноамериканските им съседи и когато няколко години по-късно семейството се връща в България, тя е напълно убедена, че иска да учи испански. Завършва гимназия с разширено изучаване на езика, както и "Испанска филология" в СУ "Св. Климент Охридски". Работи 11 години като учител, а в момента е докторант по "Политология" и изследва популизма. Именно той я отвежда за няколко месеца в Южна Америка, точно когато над света надвисва опасността от Ковид 19.

"Мечтата ми винаги е била да обиколя Латинска Америка. Досега съм била в почти всички страни в Централна Америка и всички в Северна Америка. Много се зарадвах, когато миналата година бях одобрена по програмата "Еразъм +" да замина в Бразилия за 3 месеца, за да работя по дисертацията си. Изследвам крайнодесния популизъм и участието на жените в политиката. Повечето студенти и докторанти, които бяха там, предпочетоха да стоят само в Сао Пауло или най-много да отидат до някой друг град. Не и аз.

Първоначално смятах да отида в Амазония, когато трите месеца изтекат, да поживея с някое индианско племе, а дотогава – през уикендите да посетя съседните страни. Представях си го малко като ЕС – може да пътуваш, където искаш на континента. Но не се оказа точно така. Латиноамериканците не пътуват толкова често, а когато го правят – то е по работа или за празниците. Повечето нямат такава възможност.

Човекът, измислил поговорката "Да бе мирно седяло, не би чудо видяло" със сигурност е имал предвид някой като мен. За отрицателен период от време видях толкова много неща, доброто и лошото се преплитат, научих толкова много за начина на живот, преживях неща от градската джунгла, които никога не съм предполагала, че съществуват в наши дни:

- Голям контраст бедни/богати. Спокойствие през деня, но щом се стъмни – става опасно дори в кампуса на университета. Най-опасно е да си жена, при това бяла и особено европейка.

- Природата е приказно красива. Нямаш много време да ѝ се наслаждаваш, защото трябва да се оглеждаш някой да не те нападне.

- В Чили нямаш право да внасяш никакви плодове и зеленчуци, за да не "навредиш" на местните сортове. Имах една бразилска червена ябълка в багажа си и трябваше да я изхвърля под зоркия поглед на полицая на летището. Не ми позволиха дори да я изям, защото "можело да я изям със семките и пак да внеса чужд сорт в страната".

- До днес има голямо разделение на расова основа, но индианците все повече добиват самочувствие на коренното население и не позволяват на белите да влизат в техните селища.

- Отидох в Чили за една седмица, но заради COVID-19, затвориха границите и се наложи да остана 50 дни. Това провали плановете ми за обикаляне на континента, но семейството, при което бях и обстоятелствата, на които попаднах, станаха повод да напиша книга: "Да пътуваш в петък, 13". За 50 дни ме замесиха в истинска латиноамериканска сапунка. На моменти не можех да повярвам, че това се случва. Върнаха ме в миналия век, по времето на военната диктатура и аз бях "лошата". За щастие, постоянно поддържах връзка с българската посланичка в Бразилия и благодарение на нея на 1.05. успях да се върна в Сао Пауло, където от университета се бяха погрижили за багажа ми, а от Софийския университет ми бяха сменили датата за връщане в България. Имах голям късмет, защото всеки полет, който хващах, беше или извънреден, или последен.

- Въпреки всичките "приключения" имам намерение отново да отида в Южна Америка, да продължа обиколката си, но този път – много по-предпазлива и изпълнена с повече опит."

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че сте с нас тук и сега!

Времената са трудни и ние имаме нужда от вашата помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за екипа на iWoman.bg. Благодарим ви!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за iWoman.bg

Iwoman.bg

Още от Книги


Реклама
Реклама

Не е чудо да имаш сто приятеля. Чудо е да имаш един, който да е на твоя страна, когато стотици са против теб.

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама