"Мечтатели" - провокация за интелекта и сетивата


"Мечтатели" - провокация за интелекта и сетивата
Снимка: изд. Кръг

Често твърдим, че книгата е по-добра от филма. А когато книгата е вдъхновила филмов гении като Бернардо Бертолучи, е ясно, че става въпрос за литературен шедьовър. Точно такъв е романът "Мечтатели" от шотландския писател Гилбърт Адеър.

Първоначално публикуван със заглавие "Блажени невинните" (1988 г.), романът на Адеър е преработен и преиздаден, когато той получава възможността да напише и сценария за филма на Бертолучи от 2003 г. Съвместната работа на двамата творци по продукцията създава една особена и изключително интересна симбиоза между двете произведения, които сякаш се раждат и прераждат едно в друго. Любопитен факт е, че романът дори е посветен на тримата актьори, изиграли героите от книгата: Ева Грийн, Майкъл Пит и Луис Гарел.

Критиката често определя "Мечтатели" като прекалено провокативен и скандален, а репутацията на литературната творба се допълва и от тази на автора, който е на ръба да бъде идентифициран като "гей писател". Но провокацията на Адеър е изпълнена със съдържание, емоционална и дълбоко смислена. "Мечтатели" е любовно обяснение към младостта, свободата и интелекта.

Романът проследява интимната история на трима приятели в историческия контекст на майските събития в Париж от 1968 г. Близнаците Тео и Изабел и американският студент Матю са влюбени в киното и са сред редовните посетители на легендарната филмотека Cinémathèque Française. Когато любимото им място затваря врати за посещения, героите откриват свой начин да запълнят липсата му.

Останали у дома без родителски контрол, тримата мечтатели прекарват няколко шеметни месеца в пълна изолация от света. В бохемския апартамент те се потапят в света на филмите, прекрачват всякакви граници, събуждат сетивата си и изпитват силата на въображението си.

"Романът на Гилбърт Адеър не е за барикадите и стачките, а за магическото съприкосновение между трима младежи на фона на събитията от 1968 г.", казва самият Бертолучи.

Книгата, заела своето значимо място в умовете и сърцата на читатели и критици, ще остане завинаги в световната литературна историята.

Повече за автора

Гилбърт Адеър (1944 – 2011) е шотландски писател, поет, журналист и филмов критик. Роден в Единбург, той прекарва в Париж годините от 1968-а до 1980-а. Най-известен е с романите си "Любов и смърт на Лонг Айлънд" (1997) и "Мечтатели" (2003) – и двата с популярни филмови версии. Пише и множество сценарии за чилийския независим режисьор Раул Руис.

Сред критиците е най-известен с постиженията си в превода на постмодерния роман на Жорж Перек "Пустота", в който буквата "е" не се използва нито веднъж. През 1995 г. Адеър дори печели Scott Moncrieff Translation Prize за това произведение. През 1998 г. и 1999 г. той е старши филмов критик в "Индипендънт он Съндей", където води и своя рубрика, наречена "Гилотината".

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Книги


Реклама

Ако мъжете не трябва да бъдат агресивни, за да бъдат приети, тогава жените няма да се чувстват принудени да бъдат покорени.

Ема Уотсън

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама