От началото на 2010 г. случаите на депресия, тревожност, самонараняване и самоубийство рязко нарастват. Отгоре на това „детството на играта“ е вече окончателно заменено от „детство в екрана“. Защо се случва това? В „Тревожното поколение“ Джонатан Хайд излага ключово изследване на срива в психичното здраве на подрастващите и план за здравословно и свободно детство.
Повече за книгата
В книгата той описва как голямото пренастройване на детството е възпрепятствало социалното и неврологичното развитие на децата и води до лишаване от сън, разпокъсване на вниманието, пристрастяване, самота. Авторът обяснява защо социалните мрежи вредят на момичетата повече, отколкото на момчетата и защо момчетата се оттеглят от реалния във виртуалния свят с катастрофални последици за тях самите, за семействата им и за техните общества. Хайд отправя ясен призив за действие, като диагностицира „проблемите на колективното действие“ и предлага четири прости правила, които родителите, учителите, училищата, технологичните компании и правителствата могат да предприемат, за да сложат край на епидемията от психични разстройства.
Джонатан Хайд е посветил кариерата си на истината, подкрепена от достоверна информация – и то в общества, поляризирани от политика, религия, културни войни и извънредната ситуация с общественото здраве, от която страда поколението Z.
Откъс от книгата
В тази книга се разказва за това какво се е случило с поколението, родено след 1995 г., известно като поколението Z, което следва милениълите (родени от 1981 до 1995 г.). Някои маркетинг специалисти ни казват, че поколението Z завършва с 2010 година на раждане или там някъде и предлагат названието „поколение Алфа“ за децата, родени след това, но аз не мисля, че поколението Z ще има крайна дата, докато не променим условията на детството, които правят младите хора толкова тревожни.
Благодарение на новаторската работа на социалната психоложка Джийн Туенги знаем, че причините, поради които поколенията се различават, далеч не са само събитията, които децата преживяват (като войни и икономически спадове), а включват и промените в технологиите, които използват като деца (радио, след това телевизия, персонални компютри, интернет, айфон). Най-възрастните членове на поколението Z са влезли в пубертета около 2009 г. – точка, в която се събират няколко технологични тенденции: бързото разпространение на високоскоростния широколентов достъп през първото десетилетие на XXI в., излизането на айфон през 2007 г. и новата ера на светкавично предаване на съдържание чрез социалните медии. Последната започна през 2009 г. с появата на бутоните „харесва ми“ и „ретуит“ (или „сподели“), които трансформираха социалната динамика на онлайн света. Преди 2009 г. социалните медии бяха най-полезни като начин да сте в течение какво се случва с приятелите ви и имайки по-малко функции за мигновена обратна връзка, предаваща се като ехо, те създаваха много по-малко от токсичността, която виждаме днес.
Една тенденция започна само няколко години по-късно и засегна момичетата много по-силно от момчетата: нарасналото разпространение на публикуването на снимки на себе си, след като смартфоните добавиха предни камери (2010) и „Фейсбук“ придоби „Инстаграм“ (2012), увеличавайки популярността му. Това значително увеличи броя на подрастващите, които публикуват внимателно подбрани снимки и видеоклипове от живота си, предназначени за техните връстници и за непознати – не само за да видят, но и за да дават оценки.
Поколението Z стана първото поколение в историята, което премина през пубертета с портал в джоба, който ги отвеждаше далеч от хората около тях, в алтернативна вселена, която беше вълнуваща, пристрастяваща, нестабилна и – както ще ви докажа – неподходяща за деца и юноши. За да постигнат социален успех в тази вселена, от тях се изискваше да посветят голяма част от съзнанието си – постоянно – на управлението на това, което се превръщаше в тяхната онлайн марка. Сега това беше необходимо, за да се спечели приемането от връстниците, което е кислородът на юношеството, и да се избегнат онлайн подигравките, които са кошмарът на юношеството. Тийнейджърите от поколението Z бяха увлечени да прекарват много часове всеки ден, ровейки се из шарените щастливи постове на приятели, познати и далечни инфлуенсъри. Те гледаха все повече създадени от потребителите видеоклипове и поток от развлекателно съдържание, предлагани им чрез автоматично възпроизвеждане и алгоритми, разработени да ги държат онлайн възможно най-дълго. Прекарваха много по-малко време играейки, говорейки, докосвайки или дори гледайки в очите приятелите и семействата си, като по този начин намаляваха физическото си социално поведение, което е от съществено значение за успешното човешко развитие.
По тази причина членовете на поколението Z са обекти на експеримент за радикално нов начин на порастване, далеч от живите взаимодействия на малките общности, в които хората са еволюирали. Нека го наречем Голямото пренастройване на детството.
