Абсурдистката, остроумна и ужасно забавна книга на Кърт Вонегът "Фарс, или никога вече самота" излезе на български на 4 септември – повече от 20 години след последното си издание.
Макар и останал в сянката на бестселърите "Кланица пет" и "Закуска за шампиони", ,"Фарс, или никога вече самота" заема специално място в сърцата на почитателите на Вонегът, защото е неговият най-личен и най-биографичен роман. Голяма част от идеите и образите в книгата са вдъхновени от преживяванията на самия автор: загубата на сестра му, отношенията с брат му и най-вече разпада на голямото му семейство. Тук американският писател създава свят, пропит от болезнена самота, където технологичният напредък бележи невиждани висоти, но изолацията е все по-дълбока и всички са се превърнали във взаимнозаменяеми частици от обществената машина.
Вонегът обяснява в предговора, че "Фарс, или никога вече самота" е за "опустошени градове и духовен канибализъм, за кръвосмешение и самота, за безразличие и смърт". Как изглежда този свят, в който човекът никога не е бил по-самотен: земната гравитация е отслабнала, небето е жълто, природните изкопаеми са свършили, китайците са колонизирали Марс, Манхатън е в развалини, а континентът е обезлюден от тайнствената болест, наречена зелената смърт. Не съществуват нито Конгресът, нито съдилищата, нито държавната хазна, нито армията или каквото и да било друго. Това е книга за горчив апокалипсис, стресиращо и болезнено пророчество за антиутопичното ни бъдеще.
Във "Фарс" е разказана историята на един ужасен старец, бивш президент на САЩ и настоящ крал на Манхатън, който е сред трите най-бележити личности в човечеството (или поне така мисли неговата внучка). Другите двама са Исус Христос и Дядо Коледа. Той и близначката му се раждат толкова грозни, че родителите им се срамуват от тях: „Бяхме истински чудовища и всички предричаха, че няма да живеем дълго. Имахме по шест пръста на ръцете и краката, както и по две зърна на всяка гръд“.
Но уродливите брат и сестра крият необичайна тайна – когато допрат главите си, се превръщат в невиждан гений. А способността им изчезва в мига, в който се разделят. Двете половини се нуждаят една от друга, защото никой не е цял и щастлив, когато е сам. Докато са малки, героите разведряват изолацията си с четене и измислят план за прекратяване на самотата в Америка чрез огромни разширени семейства. Така всеки може да има хиляди братовчеди. Това е една малка слънчева мечта на самия Вонегът (или спомен от неговото детство), без която той не би могъл да преживее собствения си песимизъм.
