След петнайсетгодишно отсъствие Уди Алън се завръща в прозата с нова колекция къси разкази. Сборникът "Нулева гравитация" излиза у нас и категорично доказва, че режисьорът не е загубил и грам от оригиналността и словесното си майсторство. В "Нулева гравитация" Уди Алън е в пълния си блясък – остроумен, интелектуален, заядлив, безкомпромисен и най-вече адски забавен.
"Нулева гравитация" съдържа деветнайсет разказа, някои от които са излизали в "Ню Йоркър", други са написани специално за новата книга, но всички се появяват на български за първи път. Всеки от тях ни запознава с пълнокръвни герои, една част от които са типични за Уди Алън – актьори, агенти, херцози и неуспели писатели, но сред протагонистите (или антагонистите) се мъдрят и нечовешки видове – един кон, който се пробва в маслената живопис и става търсен художник; няколко непокорни кокошки и една крава, която е на "ти" с Ларошфуко, Шу берт, Шуман и Шекспир.
Под хапливите забележки на американския комик попадат алчността и машинациите на брокерите на не движими имоти; също и така наречената "будна култура" (свободна от расови и всякакви други предразсъдъци); и разбира се, Холивуд, с не говия фалшив блясък и псевдойерархии. Сред крайно налудничавите разкази са "Парк авеню, висок етаж – продавам или се мятам", "Лека пластична корекция никога не вреди", "Парите могат да ти купят щастие – ама друг път", "Когато орнаментът на предния ти капак е Ницше" и други. А началото на "Омари в Манхатън" е пример за тънкостите на доброто писане, които Алън съвършено владее: "Преди две седмици Ейб Московиц падна мъртъв от инфаркт и се прероди като омар".
Накрая, за десерт, Уди Алън черпи верните си последователи с "Да отраснеш в Манхатън" – типична история за творчеството му със смесица от романтичен копнеж и стъписване пред противоречията на "свят, специално създаден така, че той никога да не може да го проумее".
Разказите в "Нулева гравитация" са и истинско гурме за ценителите на езика и редките думи. Дават също така щедра доза културни препратки. Авторката на предговора Дафни Мъркин коментира: "Сборникът циментира репутаци ята на Алън на интелектуален шегаджия, придатък на злочестия, кротък персонаж от филмите му, но с почти недоловимо из местване от самообезличаващата се стеснителност към фигура с малко (само малко) повече авторитет, способна да коментира нелепостите на околния свят".
"Нулева гравитация" е петият сборник с разкази на комика след "Квит сме" (1971), "Без перушина" (1975), "Странични ефекти" (1980) и "Пълна анархия" (2007).
