Първата за годината изложба в галерията на Гьоте-институт България - "Понякога тишината", представя живопис на седем български художнички. Отправна точка на събитието, което ще бъде открито на 19 януари, четвъртък, от 18:00 часа, е позицията на живописта в днешната масова, визуална култура. Тази позиция е именно отказ от радикални жестове, манифести, нови революции и теории, с други думи – тишина. Въпреки това живописта е под прожекторите на международната сцена, може би като контрапункт на повсеместната цифровизация и виртуализация и желанието за връщане към "аурата" на творбата след нейната техническа възпроизводимост (В. Бенямин).
Името "Понякога тишината" препраща директно към някои заглавия от подбраните произведения ("Тишина" на Анжела Терзиева, "Наречи нещата в тишина" на Яна Стойчева). Тишината не е просто липса на звук, но и предпоставка за прозрение, интуитивен опит, както и копнеж по неназовимото, бунт срещу шумния свят, борба за интимност. От различните възможни нейни проявления, различните тишини – на утрото, в очакването, между думите на човека срещу нас – зависи крехкият баланс и ритъмът на нашето ежедневие. Тишината може да е осезаема до видимост – между гръмотевиците или при сбогуване с любим човек, като покрива диапазона между творческото уединение и изолацията.
Автор: Албена Петкова
В облaстта на изкуството тази тема се простира далеч отвъд музиката (Джон Кейдж) и звуковото възприятие, бидейки застъпена в естетиката (Сюзан Зонтаг, Макс Пикар), поезията (Рилке), драматургията и визуалните изкуства с техния уклон към минимализъм и концептуализъм от началото на 20-и век. Сред най-големите "интепретатори" на тишината и творческата й роля са Сюзан Зонтаг и швейцарският философ Макс Пикар, за когото рефлексията върху тишината е "всесетивно изживяване на неизвестното на земята, на света като чудо". Цитатът е от Силвия Борисова, доцент по естетика в БАН, която също така пише в своя труд "Естетика на тишината и мълчанието", че "тишината е най-абстрактното и най-конкретното нещо, което можем да си представим – най-крайната естетическа реалия, с осъзнаването на която откриваме най-дълбокото ниво на собствената си сетивност".
Изложбата "Понякога тишината", която включва творби на Албена Петкова, Анжела Терзиева, Гергана Николова, Елена Велкова, Мариана Танчева, Пламена Димитрова, Яна Стойчева, ще може да бъде разгледана до 17 февруари 2023.
