Света Великомъченица Марина се почита от Православната църква на 17 юли. Днес имен ден празнуват всички, които носят името Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марин, Марчо.
Сета Великомъченица Марина е известна сред католиците като Света Маргарита Антиохийска и се празнува на 20 юли, когато православните християни празнуват деня на Свети Илия. Житието на Света Марина е писано от епископ Теотимий и е ползвано за основа на множество преписи и преработки.
Марина е живяла през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина прегръща христовата вяра на дванадесет годишна възраст, поради което баща ѝ започва да се отнася жестоко с нея, заради вярата, която тя открито изповядва. Когато навършила шестнадесет години, била срещната от управителят на източните страни Олибрий, който пленен от красотата ѝ, я харесва за своя жена. Тя не скрила от него че изповядва христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващия ден я изправил на съд.
Марина не била съблазнена от обещанията за охолен живот и прекършена от мъченията, за да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована отново към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ обещал, че скоро ще се представи в чертога на своя небесен жених. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да умре.
На следващия ден, когато отново била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущия си вид. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.
Марина потвърдила непоколебимостта на вярата си в Христа. Тя била подложена отново на мъчения, тялото ѝ било разранено, а раните опалени с огън, но Марина непрекъснато молила Бога да я дари със свето кръщение. Това накарало Олибрий да нареди да я удавят. Марина била добре вързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути от Христа и оковите по чудо паднали, а тя изправена във водата запяла хвалебствени песни към него. Управителят Олибрий заповядал да я изведат извън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.
В житиетата на Света Марина впоследствие се появява и епизод, който разказва, че по време на мъченията, в тъмницата ѝ се появил дявола под формата на огромен дракон обвит със змии, който заплашил да я разкъса и погълне. Девицата Марина го прогонила с кръстен знак. По-късните версии на този епизод стават дори още по-драматични – дяволът погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В други версии пресонификацията на дявола се задавил и се пръснал, а Марина остава жива и здрава; Марина разпаря корема на дракона с кръст, който държи в ръката си. Трета версия, в която дяволът, веднъж победен като дракон, се появява като тромав космат мъж, който заплашва отново Марина, но тя го прогонва с кръстен знак.
В по-късни версии на житието на светицата се разказва, че тя от малка останала сираче и за нейна дойка била наета селянка от околността на Антиохия, която била християнка и въвела Марина в християнството. Други текстове, използвани от Православната църква, споменават че дванадесет годишната Марина приема християнската вяра от скитащ просяк – християнин.
