Обикновено знаем много славни истории за успешните ни владетели, но днес ще се потопим в една малко известна и драматична случка от живота на един от най-знаменитите ни царе. Ситуацията е необичайна – неговата дъщеря го поставя пред труден избор, заплашвайки, че ще сложи край на живота си, ако той не изпълни желанието ѝ да се омъжи за мъжа, когото обича. Открийте кой е този български владетел и как се справя с тази ситуация.
Коя е Мирослава Българска - дъщерята на цар Самуил
Всички знаем, че Самуил води продължителни военни действия срещу Византия. През 996 година, възползвайки се от затрудненията на Василий II във войната срещу фатимидите на източната граница на империята, Самуил предприема сериозен поход навътре в териториите на Византия. Това създава сериозна заплаха за втория по големина град на Източната Римска империя – Солун. В отговор срещу него е изпратена войска, водена от солунския дук Григорий Таронит и неговия син Ашот.
В последвалата битка византийската армия претърпява поражение. Григорий Таронит загива, а синът му Ашот е пленен от българите. След пленяването си Ашот е отведен в новопровъзгласената българска столица, където се предполага, че установява контакт с Мирослава, дъщерята на Самуил. Като човек от висш аристократичен сан и с благороднически произход, Ашот е бил особено ценен за Самуил. Следвайки обичайната практика за времето, най-вероятно е бил поискан откуп за освобождаването му.
Тъй като откупът за Ашот не е платен, продължителното му пребиваване в столицата води до честите му срещи със Самуиловата дъщеря. Тя се влюбва в него и изразява желанието си да му стане съпруга. Макар да липсват подробности за първоначалната реакция на Самуил, със сигурност може да се предположи, че той не е подкрепял идеята дъщеря му да се омъжи за пленник, а не за владетел на съседна държава. В тези времена царските дъщери са били ценен инструмент за дипломация и укрепване на политическото влияние на родината им.
Въпреки това, любовта на Мирослава и нейната решителност изглежда вземат превес. Твърдата ѝ позиция, подкрепена от ултиматум, че ще сложи край на живота си, ако не се омъжи за Ашот, вероятно изиграват решаваща роля. В крайна сметка, Самуил се поддава на желанието на дъщеря си и допуска този брак.
Любовта печели, държавата губи
Мирослава става съпруга на Ашот около 999 година. На зетят на цар Самуил е поверено управлението на важната крепост Драч – най-западната точка на Самуилова България, която играе ключова роля за връзките на държавата със западния свят, включително Ватикана и италианските търговски градове. Освен стратегическото значение на крепостта, изборът на Драч като място за Ашот не е случаен. То е максимално отдалечено от териториите, контролирани от Византия, което изглежда е част от опита на Самуил да се застрахова от евентуално предателство – доказателство за липсата на пълно доверие към Ашот. Съмненията на Самуил относно лоялността на зет му се потвърждават, когато Ашот предава Драч на византийците няколко години по-късно.
През 1005 година Ашот и Мирослава успяват да избягат на византийските кораби, които обсаждат пристанището на Драч, и предават крепостта на Византия. За предателството си те са щедро възнаградени от император Василий II. Ашот получава титлата магистър, а Мирослава е удостоена със званието патриция зостии – първа придворна дама. Тя получава и съответните регалии, които я превръщат в една от най-високопоставените жени във Византийската империя. Тази чест е безспорен знак за високата оценка на императора към тяхното предателство.
За България последствията са наистина катастрофални. Цар Самуил губи не само стратегическата крепост Драч, но и важното пристанище, което играе ключова роля в търговията и контактите със Запада. Освен това този акт нанася сериозен удар върху международния престиж на Самуил, тъй като дъщеря му Мирослава предава каузата на собствения си баща, подкопавайки авторитета му както в страната, така и извън нея.
