Според народа на утрешния празник Еньовден (24 юни) започва далечното начало на зимата – казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Още: Природата знае най-добре: 5 вълшебни билки за женското хормонално здраве
Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. "грабене" (крадене) и "мамене" (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Бране на билки
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" – за всички болести и за, болестта без име.
Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.
Още: Виждали сте това растение, но не сте знаели истинската му сила
Билките, които често се берат
Жълт кантарион
Тази билка заема много важно място във венеца, който се плете на самия празник. За предпочитане е да се берат възможно най-младите растения, за да може да имат повече лечебни свойства.
Лайка
Билката също има терапевтични свойства. Лайката помага в борбата срещу подутия корем и намалява възпалението в стомашно – чревния тракт. Чаят се препоръчва за детоксикация.
Бял равнец
Това растение е наричано бяло еньовче и притежава лечебна сила. Запарка, приготвена от него, действа успокояващо при гастрит, язва и други неразположения.
Мащерка
Мащерката е поредното ароматно растение, от което може да се приготви чай или отвара. Съдържащите се флавоноиди в мащерката предпазват от инфекции и възпаления в тялото.
Легенди
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених ("Ладуване"). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Още: 6 билки, които растат по-добре във вода, отколкото в почва
