Малкият Ангел седял на облачето и наблюдавал града, който му изглеждал като огромен мравуняк. Изведнъж на прозореца на един дом видял познато лице. „Но това е Тя!“ - помислил си Ангелът и започнал плавно да се спуска към земята. Малката му ръчичка натиснала входния звънец и пронизителен крясък разтревожил тишината.
- Кой е там? - попитал познатият някога глас.
- Това съм аз, Ангелът!
- Не познавам никакъв Ангел. Навярно сте сбъркали вратата.
- Не аз, ти грешиш! Моля те, отвори!
Вратата се отворила и Ангелът я видял, но Тя вече не била същата. Измъчена, бледа, в протрит халат…
- Какво се е случило с теб? - възкликнал ужасен Ангелът.
- Познаваме ли се? За пръв път Ви виждам! Какво искате?
Погледът на девойката бил замъглен и недоумяващ.
Вижте още: Много мъдра притча за силата на думите
- Нима нищо не помниш?
- Не, много съм изтощена. Вървете си! Още повече мъжът ми ще си дойде всеки момент. Мисля, че никак няма да му стане приятно да завари непознат вкъщи.
Тя седнала до масата с гръб към Ангела. Той се приближил до нея и я прегърнал. Девойката въздъхнала уморено:
- Сега ще ти покажа нещо. Обещай, че веднага ще си тръгнеш!
Тя смъкнала халата. На съвършеното й тяло, на изваяния й гръб, в областта на лопатките имало два грозни белега.
- А сега си върви!
На вратата се позвънило. Тя скочила и се втурнала да отвори. Мъжът й влязъл и сърдито погледнал непознатия:
- Кой е този?
- Той си тръгва веднага - строго погледнало момичето Ангела.
- Гладен съм, след пет минути искам да ям! - заявил мъжът.
Девойката се отправила към кухнята.
- Вратата е ей там - посочил с пръст мъжът - Изчезвай!
От очите на Ангела потекли сълзи:
- Къде са й крилете? Тя имаше огромни бели криле. Какво си й направил? Защо си ги отрязал? Ти си я погубил!
- Ами нали разбираш, ние се обичаме и съответно спим заедно. Знаеш ли как пречат крилата. Аз ги отрязах и сега всичко е наред. Ние сме щастливи заедно!
Ангелът излязъл на улицата, където валял мокър сняг:
- Не, ти не я обичаш истински. Тя ще загине с теб.
И литнал нагоре.
- Защо? Защо говориш така? – закрещял мъжът към небето.
- Защото крилата никога не пречат на любовта.
