През святата нощ, когато във Витлеем се родил Христос, не само хората се радвали на това събитие. Цялата природа трептяла и звъняла, всички искали час по-скоро да Го поздравят.
Най-добре успели да видят спящия Младенец три дървета, които растели наблизо: величествената палма, високото клонесто маслиново дърво и зелената елха. Те радостно шумели с листа и нетърпеливо разговаряли помежду си:
- Да идем да се поклоним на Младенеца – рекла палмата на маслината - и да му поднесем нашите дарове!
- Вземете и мен с вас! – примолила се елхата.
Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:
- Я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише и вони.
Елхата смутено замълчала, но погледнала още веднъж към сияйната светлина, която обгръщала лежащия в яслите Младенец.
Един ангел чул подигравателните думи на палмата и маслина
Палмата се приближила до яслите и положила най-хубавия лист от своя връх.
- Ето ветрило, с което да се разхлаждаш в горещините, Младенецо – казала тя.
Маслината пък изцедила от своето благоуханно масло, което запръскало благоухание наоколо.
Елхата се натъжила и си казала, че палмата и маслината навярно имали право да й се подиграват. "Недостойна съм да стоя тук пред очите на Младенеца" – проплакала тя.
Вижте още: Много мъдра притча за силата на думите
Тогава ангелът пристъпил към нея и казал:
- Мъчно ми е за теб. Ела по-близо, Елхице! Аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета!
Погледнал той към звездичките, кимнал им и те една по една започнали да слизат от небето и да кацат по елховите клонки
В това време Младенецът отворил очи. Нито хубавият палмов лист, нито маслиненото благоухание успели да привлекат Неговото внимание. Той ласкаво се усмихвал и протягал ръчички към обсипаната със звездички елха. Добрата елха потреперила от извънмерна радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината.
Ангелът проговорил за втори път:
- Това ти е наградата за скромността, елхичке! От днес нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, които хората ще слагат по теб в тази свята нощ. Ти ще носиш на децата радост, а на възрастните ще напомняш за златните дни на тяхното детство. Това ти е наградата, скъпо коледно дърво.
