Учени са установили, че забравените спомени може да не изчезват напълно, а да остават съхранени в скрито състояние в мозъка, откъдето могат да бъдат възстановени при подходящо напомняне.
Откритието е направено при изследване върху плодови мушици (Drosophila melanogaster) от екип, ръководен от невролозите Уенбин Ян, Бенедета Затера и Мигел Павао-Делгадо от Института за биомедицински изследвания „Фридрих Мишер“ в Швейцария, и е публикувано в списание Nature Neuroscience.
Как учените са стигнали до този извод
Още: Няма да повярвате какво се случва с мозъка ви, когато премълчите обида
Изследователите обучили мушиците да свързват определена миризма с лек електрически шок, което предизвикало поведение на избягване. Около 24 часа по-късно това поведение изчезнало, създавайки впечатление, че споменът е бил забравен. Когато обаче насекомите били върнати в средата, в която първоначално са били обучени, реакцията на избягване се възстановила - но само ако били възпроизведени ключови елементи от първоначалния контекст, като текстурата и осветлението на камерата, а не единствено миризмата. Анализът на мозъчната активност показал, че докато невронната следа, свързана с активното припомняне, отслабва с времето, паралелно с нея се формира скрита „тиха следа на паметта“ в друг набор от неврони, която може да бъде реактивирана при подходящи условия.
Още: Защо миризмите отключват най-силните и емоционални спомени
Проучването показва още, че възстановяването на спомени невинаги е напълно точно. Когато учените използвали безобидна миризма, свързана единствено с контекста на обучението, но не и с електрическия шок, мушиците започнали да я избягват, формирайки своеобразен фалшив спомен. Изследователите установили, че мозъкът използва различни невронни пътища за възстановяване на истински и за формиране на фалшиви спомени, което предполага наличието на отделни механизми зад двата процеса. Според авторите фалшивите спомени може да не са просто недостатък на паметта, а част от механизъм, който позволява по-гъвкава адаптация въз основа на предишен опит.
Изследването е проведено изцяло върху плодови мушици, поради което резултатите не могат да бъдат пряко пренесени върху човешкия мозък. Въпреки това, тъй като фалшивите спомени са добре документиран феномен и при хората, откритията могат да допринесат за по-доброто разбиране на начина, по който мозъкът съхранява и възстановява следите от привидно забравени спомени.
Още: Как мозъкът избира кои спомени да запази и кои да изтрие
Източник: бГНЕС
