Най-силната притча за приятелството


Най-силната притча за приятелството
Снимка: iStock

В далечна страна живеели двама приятели. Заедно работели, заедно си почивали, заедно преживявали трудностите, заедно се забавлявали и се радвали на успехите си. Решавали проблемите си заедно, ако направели грешен избор, заедно понасяли последствията. Никой, никога не ги видял, нито чул да се карат или да спорят. И най-важното двамата приятели не обръщали внимание на приказките по техен адрес, никога не се повлияли от хорското мнение, винаги техните лични отношения били на преден план. Имали си доверие и не вярвали на чуждите приказки.

Вижте още: Притча за това колко е важно да не слагаме етикети на хората

Слуховете за тяхното уникално и неповторимо приятелство стигнали до ушите на Владетеля на страната, в която те живеели. Трябва да се каже, че Владетелят вече бил доста възрастен, а с годините загубил и вярата в истинското приятелство. Наредил да доведат при него двамата неразделни приятели.

- Вие, наистина ли сте верни приятели или съм разбрал погрешно? – попитал без заобикалки Владетелят. Ако информацията ми е невярна ще накажа доносниците и това е всичко.

- Не, наказвайте никого, Владетелю, информацията Ви е вярна. Ние сме добри приятели. Радваме се на истинско приятелство. Никой и нищо не е успяло да ни раздели.

- Готови ли сте да го докажете! – попитал отново Владетелят.

- Ние не искаме да доказваме каквото и да било.

- Желанието ви няма никакво значение за мен. Аз искам да се уверя, че не лъжете. Може би се заблуждавате и грешите относно силата на Вашето приятелство. Но, в края на краищата ще бъда доволен да ме убедите, че истинското приятелство все пак съществува.

Вижте още: Много силна притча за това как пропускаме възможностите в живота си

С тези думи Владетелят наредил да хванат приятелите и да ги затворят в студени и влажни тъмници – поотделно, всеки сам със себе си. В пълна изолация от света, и нито един слънчев лъч да не достига до лицата им. Между двамата затворника бил изключен и най-малкият контакт.

Надзирателите получили изчерпателни инструкции: „да не им се дава храна, а вода да пият от стичащата се струя по стените на затвора”.

Да оплакват съдбата на двамата нещастници могли само плъховете в чието общество щели да прекарат дните си до края на живота си, ако...

Приятелите били изправени пред следното условие: „Този, който първи се помоли за милост и пощада, ще бъде незабавно освободен, а другият ще умре от мъчителна смърт.

Страшният експеримент продължил цял месец. През цялото време всички хора само за това говорели, народът се възползвал от ситуацията и намерил повод за клюкарстване. Всички потривали ръце в очакване на драматичната развръзка. Очаквали да видят финала: Комедия или Трагедия ще бъде?

Никой от двамата приятели не поискал милост и снизхождение. Дните минавали, те си стоели безмълвни в затвора. Най-накрая и двамата били извадени изтощени до краен предел, почти безжизнени. Дълго време при тях идвали най-добрите лекари от цялото кралство, които да възстановят силите и здравето им.

Накрая, когато те дошли на себе си, възвърнали доброто си физическо и психическо състояние и можели да говорят, Владетелят отново ги извикал при себе си.

- Герои – възкликнал той, веднага след като двамата бивши затворници престъпили прага на величествените покои. Аз искам да ви благодаря, затова че ми дадохте урок и да ви се извиня за създаденото неудобство. Но, от сега нататък ще знам със сигурност, че истинското приятелство съществува.

- Вие не можете да знаете това – казал единият от приятелите, спокойно гледайки в очите Владетеля.

- Защо да не мога? – попитал той – изненадан от отговора - има много свидетели на вашата упоритост, непоколебима воля и вяра в другия. В края на краищата, никой от вас не се поколеба, а търпеше наказанието без вина, никой от вас не предаде другия, а беше достатъчна една единствена дума, за да бъде прекратено мъчението ви.

- Грешите – отвърнал отново същият приятел – ние останахме верни само на принципите си, споделяме едни и същи възгледи за живота и ги отстояваме. А, иначе всеки един от нас щеше да предаде другия още първия ден. Суровата действителност е в това, че в името на собствените си принципи и приоритети, а не заради приятелството, човек е способен и е в състояние да издържи подобни изтезания.

- Наистина ли? – попитал още по - изненадан Владетелят – все пак вие твърдите, че сте приятели, в какво се крие истинското приятелство?

- Ние сме приятели. Дори вашите тъмни зандани и високи стени не могат да разрушат мислите, вярата, принципите и любовта в сърцата ни.

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Любопитно


Реклама

Времето ви е ограничено, затова не го губете, живеейки живота на някой друг.

Стив Джобс

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама