От "Стопанката на Господ": За нищенарките


От "Стопанката на Господ": За нищенарките
Снимка: narichane.com

Далече, в една приказна гора, нейде на земята българска, под един огромен вековен дъб, дето му викаха Горун, седяха три баби и предяха живота на хората.......

Първата протягаше ръка към слънцето, дръпваше нишката на новодошлата душа и я запридаше на хурката.

Втората я подхващаше и започваше да пресуква. Поприсвиваше очи и отбираше от кой цвят да вземе . С червено ли да пресуче, че повече страст и сила да има, със синьо ли - че да бъде душата по - пазена, или по - черно да сложи - че повече сълзи да са изплакани... За един човешки живот втората оплиташе пъстро и яко сукно . А накрая седеше третата баба с една голяма ножица, чакаше и слушаше как Времето тича в листата на Горуна. Вдигаше ножницата и ....хряс , срязваше сукното, а слънцето изтегляше неговата си нишка в светлото .

Та точно в този момент първата баба протегна ръка към втората и й подаде една яка нишка. Втората се позагледа в кошницата пред нея, наведе се и взе кафяво кълбо. Започна да пресуква новата нишка с цвета на земята. Дръпна и оранжево, пък й сложи огън от слънцето . После дръпна малко зелено и попресука покълване...

На бабите им викаха...нищенарки..

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Любопитно


Реклама

Тъгата е ремонтът на душата. Понякога трябва да се сринеш до основи, за да се изградиш отново.

М. Авелок

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама