На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден - (по стар стил празникът е на 21 януари, по нов - на 8 януари). Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Обичаи на Бабинден
Бабинден е част от един цикъл на празници, които почитат водата, водната стихия, водата като елемент от първосътворението, обърна внимание етнологът д-р Анелия Овнарска в интервю за БГНЕС и посочи, че това са празниците Йордановден, Ивановден и Бабинден. „Има поливане, ритуално измиване, къпане на всичките тези дни. На Йордановден се къпят мъжките рожби, мъжете, които са с нов социален статус, т.е. встъпили в брак през предишната година. На Ивановден пък младите булки, малките момиченца и идва ред на бабите, на тези вещите жени, които довеждат живота в човешкия свят и се получава чисто митологична връзка – мъжкото начало, женското начало и раждането“, обясни д-р Овнарска.
Къпането на бабата е част от ритуалността за Бабинден. По обредно-магичен начин, като се поливат ръцете на тази жена, това е вид пречистване. „С лекотата на водата и част от обредността е бабата акушерка да държи сапун и поливайки ръцете ѝ, този сапун се плъзга в легена с вода и по този начин тя нарича леко да е раждането, да се раждат повече деца с лекота“, разказа етнологът.
В различните етнографски области има разлики в отбелязването на Бабинден, като те по-скоро са свързани с регионални различия от типа на традиционно облекло, местна музика, местна храна. „Празничността е свързана, от една страна, с ходене на гости и отдаване на почит от страна на майките, родилките, които носят дарове на бабата акушерка и съответно от бабата акушерка, която пък е подготвила дарове и за малките дечица, които е изродила, и за майките им. В зависимост от регионите тези дарове биха могли да са различни. След това следва една празнична трапеза, веселба – там има разлика в храните. Но смисълът на празника е еднакъв навсякъде в цялата етническа българска територия“, допълни д-р Овнарска.
Бабинден е момент, в който се събират само жени – и млади, и възрастни. „Това е моментът, когато са отделени само жени и старите имат възможността да предадат уменията, знанията, мъдростта си на младите и доста често под формата на закачки, нецензурни приказки, тип вицове, песни, както се казва, народен и блажен фолклор“, разказа още етнологът.
На въпроса какво е онова, което е карало родилките да се доверяват толкова много на жените, които ги израждат, д-р Овнарска отговори, че в традиционната култура родилките са доста млади жени, особено когато за първи път раждат, те нямат опит, пък и за всяка съвременна жена е малко страшно, когато е първо раждане и винаги има нужда от някой, който да я наставлява. „Не дай Боже, да се случи тежко раждане, да има някакъв проблем – това са жените, които наистина са знаели, тези баби наистина са били майсторки бебето да дойде на бял свят и майката да остане жива, пък и бебето да оцелее“, добави тя.
"Вярвам, че има такава празничност навсякъде, защото във всяка стара култура, каквато всъщност е и българската култура, има почит към жената, към майката", сподели етнологът. В културата ни в миналото има знак за равенство между бабата, която бабува и Богородица, освен това има и етнографски записи, от които става ясно, че тези жени са казвали: „Аз помагам на родилката, моите ръце стават ръцете на Божията майка, на Богородица.“
От 1951 година Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
