Притча за човешките чувства, която всеки трябва да прочете


Притча за човешките чувства, която всеки трябва да прочете
Снимка: iStock

Представяме ви една притча, която ще сгрее душата ви.

Може да я четете за лека нощ за децата си, със сигурност ще им хареса.

„Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния – Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали. Включително и Любовта.

Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване.

Останала само Любовта... Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент. Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.

В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:

- Богатство, ще ме вземеш със себе си?

А то отвърнало:

- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб...

Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.

- Суета, моля те, помогни ми!

- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка... - оправдала се Суетата.

Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:

- Тъга, нека дойда с теб!

Но и тя не се съгласила:

Вижте още: Притча, която ще ви накара да се замислите

- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама...

В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък била толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...

Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:

- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.

Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:

- Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?

Мъдростта отговорила:

- Това беше Времето.

- Времето ли?, учудила се Любовта. - Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?

- Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! - усмихнала се Мъдростта.“

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Любопитно


Реклама

Колко нечестно! Само едно здраве и толкова много болести!

Виктор Шлихтер

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама