Веднъж един беден човек, ставайки сутринта, установил, че няма и троха хляб в дома си. Отишъл при богатия си съсед и го помолил да му заеме една сребърна монета, за да купи малко храна за семейството си.
Но богаташът, който никак не обичал да се разделя с парите си, а още по-малко да дава на бедните, му отговорил:
– Ела след един месец и тогава ще ти дам не една, а трийсет монети. С тях ще можеш да изкараш цял месец. Надявам се, че оценяваш моята доброта и щедрост. Ти ми искаш една монета, а аз ще ти дам цели трийсет!
– Знаеш ли, вчера като бях на реката, видях, че е пресъхнала – тъжно казал беднякът. – И там видях една риба, която едва дишаше на сушата. Тя ме помоли да излея върху нея едно ведро вода от близкия кладенец, защото иначе ще умре.
Вижте още: Притча, която всяка жена трябва да прочете поне веднъж в живота си
Казах ѝ:
„Почакай, сега съм зает, но другата седмица ще дойда и ще ти хвърля не едно, а трийсет ведра вода.“
А тя ми отговори: „Сега може да ме спаси едно ведро вода. А след една седмица няма да ми помогне и цялата вода на океана.“
– Защо ми разказваш всичко това? – попитал богаташът.
– За да ти е по-лесно да разбереш, че трябва да се помага на живите, а не на мъртвите. Че помощта е ценна точно в момента, когато някой има нужда от нея.
